Едно обикновено момиче
всяка сутрин усмихва деня.
Храни гладните птици,
адресира декември с писма.
Трудно диша в нощта без любов,
преподрежда кашони с мълчания.
Полузаедност мрази. Протестира във „блог“,
вярва лудо във феи с призвание.
Не целува без план за завръщане,
и зимува когато и скимне.
Има залези в чекмеджето за рокли,
пише стихове насред локвите.
Едно обикновено момиче,
като всички калинки в ръцете си
те създава с едничко „Обичам те!“,
и е първият вик на сърцето ти.
