От днес със мен в нощи ще посрещаш –
тъгата, радостта, копнежи, вяра.
Проклинам те, навън да не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш, във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете и́.
В съня ти на раздялата дъхът,
Голгота ще ти е в разпети петък.
Олтар ще бъде входната врата,
венецът ти – предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе – я убий!
