Остарявам ли, или червейче някакво
ме човърка отвътре с финес.
Изморява ме вятърът, пуша повече,
и изобщо не мигнах нощес.
Сняг в косите ми май навалял е,
а е март. Боже мили,
че как ще вали осмомартенски!
Няма начин! Пролетта идва гола, с’замах.
Не, не бива по-нежна от мене
и по-чакана да е тя.
Или може би май ми е време
да отстъпя една крачка назад.
Да се дам ли, или да се боря,
да отдъхна, да отбия в страни.
Хей, за Бога, какви ги говоря..,
та във мене кръвта още ври и кипи!
