Рошат мигове върховете на миглите,
поздравява ги тихо сълза.
Преброени са.
Все е в повече миналото,
остарявам ли,
или идва нощта.
Чупя в тъмното спомени,
светят плахо побелели коси.
Все е в повече сивото,
остарявам,
или боли.
Забранени молитви
се припяват безлюбни,
Бог отдавна съм аз
и не сбъдвам мечти.
Все е в повече виното,
дето дави безмълвно
късно вечер
непосилни вини.