Не съм жена – за твойте сетива
от много нежност – често ми призлява.
Ухая на тютюн – а Светлина
от този дим изобщо не остава.
Така добре познавам всеки луд
и всеки луд на мен оприличавам.
Отивай си от мен, защото тук
на никого – за нищо не прощавам.
Живеем във измамна свобода,
“ летим “ безкрайно – в своите кафези,
подвластни на разкол и суета,
споделяме тела – а сме далечни.
Кажи ми как си? Радвам се – добре.
Приятелство? Замисляш ме – ще мога ли.
Да си спестим излишни страхове,
подобен допир ще ни коства много.
В душата ми изобщо не рови,
притихнала съм в своя тесен ъгъл,
не съм жена – за твойте бъднини.
Отивай си! Любов ли? Шепа въздух!
