Понякога смисълът на един сив и хладен ден се крие из бримките на два изплетени от мама топли чорапа. Обуеш ги и усещаш завършеност. И макар да е студено, в душата ти става топло. Обичта спи на рамотото ти, а страховете замечтано започват да фантазират предстоящата Коледа. Галиш главиците им, и им разказваш приказки за любим мъж, носещ вселената на ръцете си през зимните преспи.
Мама е голяма магьосница…
Винаги знае как да ме успокои.
Дори голотата на самотното дърво отсреща вече не изглежда така драматична.
Няма по-висш смисъл от два изплетени мамини чорапа в сив и хладен ден…
