Понякога отказвам да боля

 

„Понякога съм бяла и добра“

Петя Дубарова

Понякога отказвам да боля
и тайничко за пролет си мечтая.
В косите ми, заплетени с роса,
се носи утро с дъхава омая.

Понякога отказвам да съм нощ
и в мен изгрява на морето бриза.
Изпращам тъмнината в полунощ,
най-светлото обличам и излизам.

Понякога отказвам да съм дъжд,
с вълшебство от очите си го гоня.
Тогава в тях узрява златна ръж,
зрънцата й с усмивката си роня.

Понякога съм цялата Любов
и хуквам по света да подарявам.
Раздавам на талази благослов
и чудни песни весело припявам.

10306641_956719621018505_6224058972583815616_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

35  +    =  38