„Понякога съм бяла и добра“
Петя Дубарова
Понякога отказвам да боля
и тайничко за пролет си мечтая.
В косите ми, заплетени с роса,
се носи утро с дъхава омая.
Понякога отказвам да съм нощ
и в мен изгрява на морето бриза.
Изпращам тъмнината в полунощ,
най-светлото обличам и излизам.
Понякога отказвам да съм дъжд,
с вълшебство от очите си го гоня.
Тогава в тях узрява златна ръж,
зрънцата й с усмивката си роня.
Понякога съм цялата Любов
и хуквам по света да подарявам.
Раздавам на талази благослов
и чудни песни весело припявам.
