СЪДЪРЖАНИЕ,  ПОЕЗИЯ

Преди да заплаче някой за мене…

Трябва да е НЕПОСИЛНО —

гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало.

Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ —

да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена.

Трябва да е КРИВА ОРБИТА —

хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета.

Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА —

да ми преливат отрова в кръвообръщението, да стена…

Ако не е непосилно и започна ДА ДИШАМ ЛЕСНО,

ако удърът от гръм, нежно запее: “ЕДИНСТВЕНА” — искрено,

ако ме ПОГАЛЯТ, вместо с крива лопата да ми смажат гръбнака,

а кръвта ми РАЗКЪСА ОКОВИТЕ,

и ПРОГЛЕДНЕ МРАКЪТ……

Аз не съм свикнала да оживявам след катастрофа.

“ — Тая не ми е симпатична!” —ми шептят в ухото.

Ако си наточил брадвата, стърчаща зад гърба ми…

УДАРИ СИЛНО,

да няма после думи!

Ако ще обяснявам, защо в калта се влача и стена —

удари силно, МОЛЯ ТЕ,

преди да заплаче някой за мене…

Show Buttons
Hide Buttons