Трябва да е НЕПОСИЛНО —
гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало.
Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ —
да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена.
Трябва да е КРИВА ОРБИТА —
хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета.
Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА —
да ми преливат отрова в кръвообръщението, да стена…
Ако не е непосилно и започна ДА ДИШАМ ЛЕСНО,
ако удърът от гръм, нежно запее: “ЕДИНСТВЕНА” — искрено,
ако ме ПОГАЛЯТ, вместо с крива лопата да ми смажат гръбнака,
а кръвта ми РАЗКЪСА ОКОВИТЕ,
и ПРОГЛЕДНЕ МРАКЪТ……
Аз не съм свикнала да оживявам след катастрофа.
“ — Тая не ми е симпатична!” —ми шептят в ухото.
Ако си наточил брадвата, стърчаща зад гърба ми…
УДАРИ СИЛНО,
да няма после думи!
Ако ще обяснявам, защо в калта се влача и стена —
удари силно, МОЛЯ ТЕ,
преди да заплаче някой за мене…