През куп се живея, през грош.
Студени кафета, цигари.
Един-два кошмара на нощ
разкъсвам и гоня с фанфари.
В 12 ребра чупя фас,
заплашвам със смог, вместо въздух,
разстрелвам ги в упор – от раз.
Животът не е моя същност.
Небето над тази Земя
отдавна е с ниски тавани.
Съдбата до днес не разбрах.
Душата се гърчи във рани.
Събуждам се в чужди легла,
в червени чаршафи от ревност.
Измислям със пръсти лъжа,
мириша на пръст и на тленност.
През куп се живея, през грош.
Преглъщам на мънички дози
отровата с надпис „Живот“,
умирам, а всъщност се моля.
