Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери, в които се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима –
заливам с помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня –
лежа до обед и не ми пука кой ял – кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко – не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане,
все още майка очаква от мене с тъга
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко мога до гуша
да глътна болките на хората – до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам.
Не съм идеална, ей, Бога ми,
но не съм предател!
Мога да обичам силно. Мога го! Знам!
