Преминах през живота ти, като бакшиш
оставен след пиянска нощ във кръчма.
Горчи ми. И е тежко. И болиш,
при мен отдавна нищо не те връща.
Богатство наследено с тото фиш,
съдбата го стоварва, като бреме.
Отнема го. Печално. И мълчиш,
а погледът от празното студен е.
Мечтаех да ти бъда небеса,
в очите ми отново да се раждаш,
за теб да бъда пътя към дома,
усещането, че за теб съм важна.
Нагазиш ли във мен да е стихия,
идея да си нямаш колко значи.
Страхувах се – от мен ще си отидеш.
Не ме успокоявай. Просто париш.
