Просто париш

 

Преминах през живота ти, като бакшиш
оставен след пиянска нощ във кръчма.
Горчи ми. И е тежко. И болиш,
при мен отдавна нищо не те връща.

Богатство наследено с тото фиш,
съдбата го стоварва, като бреме.
Отнема го. Печално. И мълчиш,
а погледът от празното студен е.

Мечтаех да ти бъда небеса,
в очите ми отново да се раждаш,
за теб да бъда пътя към дома,
усещането, че за теб съм важна.

Нагазиш ли във мен да е стихия,
идея да си нямаш колко значи.
Страхувах се – от мен ще си отидеш.
Не ме успокоявай. Просто париш.

was-soll-man-schon-dazu-sagen

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  34  =  40