Защото се събуждат всички птици
и нищо, че навън снегът вали.
Когато в затъгували зеници
преплуваш самотата – не боли.
И нищо, че навън разказва зима,
а в пазвата и не жужат пчели.
Щом в нечие сърце в света те има,
усмихваш се дори и през сълзи.
И нищо от мигът разстрелян в мрака,
не може вярвай – да те нарани.
Защото някой – някъде те чака…
Разбираш ли?
Разбираш ли, или…
