Понеже сме различни Ти и Аз
и нещо все не ни е както трябва,
понеже не успях да свия крак,
пред твоите очи и да припадна.
Опитах да ти бъда опонент,
надявах се да бъдеш моят Майстор,
отчаяно да искаш само мен
и всичко друго да е маловажно.
Любов поисках – даваш ми криле.
– Иди лети, ти, моя Маргарита! –
ме пращаш по света къде ли не,
но мене всъщност пита ли? Не пита!
Не искам ти крилата – Боже мой!
Плъзни ръце по жадното ми тяло,
вържи ме със въже – лице в лице
и ме люби без дъх, до прималяло.
Не питай, а ме късай на парче,
убийствено целувай, наранявай.
Да бъдеш като другите не смей,
душата ми разкъсвай, не прощавай!
Евангелието не ми чети,
на кръста ме сложи – свето разпятие.
Ти моят Бог във този свят бъди
и ме изкупвай, като Дяволско проклятие!
