Сбогуване с Любовта

Целувай ме,  защото утре
със влака – сутринта,
напълнила съдбата в куфари
си тръгва – Любовта.
Тя няма да заспи нощеска,
багажът ще реди,
сълзите ще отпива нежно 
от твоите очи.
Ех – знае, че самотен тебе
оставя те сега.
Но по – добре самотен утре,
наместо сам – със Любовта.
Приседнала на прашна гара 
на шумен – сив перон,
по разписание ще тръгне 
със куфарите мълчешком.
А ти – когато се почувстваш
готов – тръгни към мен;
на гарата с билет ще чака,
един стрелочник – всеки ден.

7407_486240474775023_1613758984_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7  +  2  =