Целувай ме, защото утре
със влака – сутринта,
напълнила съдбата в куфари
си тръгва – Любовта.
Тя няма да заспи нощеска,
багажът ще реди,
сълзите ще отпива нежно
от твоите очи.
Ех – знае, че самотен тебе
оставя те сега.
Но по – добре самотен утре,
наместо сам – със Любовта.
Приседнала на прашна гара
на шумен – сив перон,
по разписание ще тръгне
със куфарите мълчешком.
А ти – когато се почувстваш
готов – тръгни към мен;
на гарата с билет ще чака,
един стрелочник – всеки ден.
