Щастливата жена е малко чудо
/ големите не са и присърце /
на малките отдала е до дъно –
душата си – и цялото сърце.
Завива ги прилежно всяка вечер,
във топлото легло ги гали с дъх,
приучва ги да ходят – надалече
и да попиват всеки Божи звук.
Косите им приглажда – на закуска,
усмихне ли се – грейват небесата.
Щастливата жена е като въздухът,
като трапчинките в лицата – на децата.
В очите и светът се претворява
докоснат от красивата и мисъл,
ръка на всеки ден с любов подава
и всичко придобива важен смисъл.
Щастливата жена е като птица;
недей да мислиш, ако я познаваш.
Не се залъгвай – толкова е тихо,
с ръце я докосни – и тя остава.
