Аз съм „силна“ и мога да те гледам в очите и лъжа.
Да се правя на праведна, да прегръщам нощта, и да съдя.
Ако паднеш в краката ми, мога с гняв да те смачкам на халос,
и преди да си казал „О, спри!“ – да те върна в самото начало.
Аз съм „силна“ и мога да те карам пред мен на колене
да пълзиш в мъки ничком и земята да хвалиш над себе си,
ако гребнеш калта и́, да ме молиш, на глас да ридаеш,
да преглътнеш страха си и да легнеш в гърдите и́ праведен.
Аз съм „силна“ и мога, и мога да бъда предател,
във лицето заплюл те, като Юда Господен, съзнателно.
Ако кажеш „Прости!“, да отвергна сърцето ти жално.
Но сега да мълчим…
аз съм слабост в очите ти,
а това е до Бога сакрално.
