Споделеност публикуван на 06.05.201502.10.2015 от Маргало Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът разбра, замаскира сълзите им тайно. Без да искам видях, и отвлякох вниманието на света, уж случайно. Share this...FacebookPinterestTwitterLinkedin