За книга с автограф: margalo.bg@gmail.com

 
 
 
Първата стихосбирка на Маргало е вече факт.
Всеки, който иска да притежава книгата,
нека използва формата за контакт
и ще получи екземпляр с личен автограф.
За контакти:
www.margalo-bg.com
margalo-bg.com@gmail.com
И страниците във фейсбук:
 
Маргало
Не ми показвай
среден пръст, Съдба!
Първо издание
Редактор: Елена Иванова
Дизайн и предпечат: MrLalevStyle
Снимка корица: Екатерина Соловиева
Издателски код: 978-954-92581
Формат: 60х90/16
Печатни коли: 8.25
ISBN: 978-954-92581
 
Маргало
 

 

Ти, сине…

 

Ти, сине, някога ще разбереш,
аз вярвай – няма за какво да ти прощавам.
Убиец да си, наркоман – крадец,
зад тебе ще застана.
Обещавам!

Не се кори, разбирам те. Нали
за тебе всяка пропаст ще зазидам.
Защото те обичам много! Спри!
Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам…

Сега ме отречи!
Не си подлец!
Напротив – ти си ми икона.
Пред тебе даже Младенец,
превръща в грях великата Мадона.

Пред тебе даже Бог мълчи,
защото ти си извор на живота.
На клада да ме разпнат съдни дни,
ако поискаш – нека съм виновна.

Ако поискаш нека съм ти трън
и всичките ти грешки да изкупя.
Ти, сине, някога ще разбереш,
че си ми всичко…
Истината…
Пътят.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Добре дошли!

 

Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли всъщност или се връща, и когато се връща – връща ли се или бяга. Бореше се срещу нея в желанието си да не и́ се отдаде, но пулсът и́ препускаше, подгонен като от стадо озверели, диви бизони – насъскани, и до арогантност агресивни, от тропотът на които я боляха дори очните дъна, за мозъчната кора да не говорим. Предпочиташе гънките върху нея да бяха прилежно изгладени до блясък, но да не чувства нищо.

Да властва над това, си беше сюжет от фантастичен филм, спечелил подобаващо номинация за Оскар.

Завиждаше на ония, които вече се бяха пренесли отвъд чертата на живота. Та тя беше по-мъртва и от мъртвите.

Приличаше на бомба със закъснител, която държеше в мазето – под сърцето си. Затрупваше я със

стари грешки, кутии с душевни отпадъци, ненаучени уроци – провалени житейски изпити. Криеше я

там – от срам. Замаскираше вратата към нея с надеждата, да не я открие никой – никога! Чупеше крушките, за да не светят, но престорената „доброжелателка“ – коварна и безкомпромисна, цъкаше и пафкаше в динамитни изпарения, докато чакаше предателски своя сюблимен момент, за да гръмне и да разбие на пух и прах всичко, което година след година бе внимателно събирано и градено; да го разкъса на парчета, да натрие носа на света, и да остави душата на собственичката си като разграден двор.

Вече бе в графата „големи момичета“, но така и не успя да мръдне по-натам и да застане смирена в другата – редом до всичките си познати, които ден след ден не забравяха да и́ напомнят, че не е от техния „ранг“ и „сой“–„Мъдър и зрял човек“. След колко още живота щяха да я титулуват…

Идея нямаше.

Познато ли ви е усещането?

На мен да… и за съжаление твърде често застава пред душата ми, готово да я погълне и да я смели. За съжаление твърде че сто съм се губила или поне така съм си мислила, докато съм се намирала. Твърде често съм бягала или съм се връщала, докато се заблуждавам, че ще се скрия от самата себе си.

Добре дошли в моя свят, да не кажа – в центъра на самата ми същност, където земетръсната зона е с повишена сеизмична активност, за което всъщност няма да излъжа.

Радвам се да ви отворя, да ви поканя и да ви разведа.

Ето в този момент…

Не че няма къде да идете – да се приберете у до- ма или да хукнете през глава, за да не ви намери дори собствената майка, но нека първо ви разкажа за моя свят. Нека ви приютя за няколко мига споделеност. Нека усетите, че не сте сами, че бизони- те в главата ви не живеят само под вашата мозъчна

кора, че идват твърде често неканени и в моята, и че винаги сте добре дошли, когато искате да се скриете от вашето стадо…

Елате да ви покажа моето!

 

Не обещавам, че ще ви олекне, но поне ще знаете, че „лудите“ не живеят само на вашия адрес.

936187_153864578119238_1874901240_n

На майка

 

Уморена от грижи, попрегърбена, тиха,
зад вратата отчаяно гледа.
На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита;
наранена, отрудена, бледа.

Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда;
между пръсти държи малък кръст.
Иска прошка от Господа, и очаква да зърне
дъщеря си по селския път.

А пък аз все не идвам, все си имам причини
да ме няма и днес у дома.
Майка знае – в сърцето си, че в живота си имам
много „важни“ житейски дела.

Майка знае – не пита, все така си мълчи
и на пейката сяда пред къщи.
Като минат комшии дълго бърше очи
във забрадката с черните кръпки.

Вечер пали кандилото и в сърцето с тревога
ляга кротко и чака деня.
Катинара отключва, като дойда, да мога
да си вляза сама у дома.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Господи, прости!

 

Когато казах: Господи, прости!
Той ми прости и взе от мен крилете си.
Научих се – не всичко се лети,
и заобичах лазейки нозете си.

Пълзях и срещах диви зверове,
насреща ми ръмжаха и скимтяха,
Отново обвиних Баща си – те
не са ми равни с нищо на Земята.

Представям си – до сълзи се е смял,
когато с тях делях си Битието,
и лазейки го мразех и кълнях,
не вярвах вече в него – аз детето му.

Затворих си сърцето – бях сърдит.
Молитви ли? Съвсем да ме прощава.
Не искам вече нищо в този свят.
Ще Бъда надалеч – да го забравя.

Наистина навярно бè простил,
и дълго бè оставил ме да скитам.
Дойде мигът – синът ми се роди,
и аз си спомних как го бях отритнал.

Сега се моля всеки Божи ден,
дорде синът ми може – нека ходи,
летенето е болката – за мен,
лети ли той – аз нощем се тревожа.

И чак сега за жалост осъзнах –
животът е прекрасна траектория,
измериш ли го в крачки – си богат,
в небето ли се рееш – си история.

Стефка Стефанова, Маргало

 

Стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“

Първо издание
Редактор: Елена Иванова
Дизайн и предпечат: MrLalevStyle
Снимка корица: Екатерина Соловиева
Издателски код: 978-954-92581
Формат: 60х90/16
Печатни коли: 8.25
ISBN: 978-954-92581

Цена: 11.99 лв.

Маргало

Нека ми

 

Аз се моля да не разбират.
Дай Боже, да не знаят,
колко слепци и грешници,
са „мили“ очите ми с пясък.

Те няма нужда да виждат.
Нека живеят щастливо,
нека курбани си правят,
нека ме мразят – отива им.

Нека им е удобно,
зад лицемерни усмивки,
Бога да хвалят угодно,
краят тъй или иначе – има го.

Има го – два метра надолу,
два метра отгоре – пръст, пясък;
аз се моля да не разбират,
Господи, моя крясък.

Да не проглуши сърцата им,
после ще съжаляват…
Нека си скачат горе ми.
Нека ми! Заслужавам го!

Те нали са избрани,
и са по-мили на Бога,
Аз се моля да не познаят
Адът, за който говоря.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Тайна

 

Искам да ти кажа малка тайна,
не че тайните са болки за умиране.
Тайните са тайни и е жалко,
щом се стига до разкриване.

Знаеш, че обичам те, нали?
Знаеш, че за мене си живота,
но това решение уви,
си е мое, мое и на Господ.

Аз умея бързо да забравям.
Прошката ми е въпрос на чест.
Мога много лесно да направя всеки мъж
„единствен“ – нежен жест.

Ти недей, любов, самозабравя се.
Твоето лице ми е икона,
но ако си мислиш, че направил си
всичко във света за мен – те моля:

просто си тръгни от този фарс,
толкова жени ще те обичат,
бил си с толкова жени до този час,
ако съм поредната – омитай се!

Моите момчета аз творя!
Твоите момичета не струват,
ако си останал сам в света
и на много влюбен се преструваш.

Ти си мъж – до всичко. Няма спор.
Мъж, създаден вярвай ми – от мене!
Ако аз реша – ще бъдеш Бог,
ако не – ще лазиш на колене.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Опита ли да влезе я убий!

 

От днес със мен в нощи ще посрещаш –
тъгата, радостта, копнежи, вяра.
Проклинам те, навън да не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш, във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете и́.
В съня ти на раздялата дъхът,
Голгота ще ти е в разпети петък.
Олтар ще бъде входната врата,
венецът ти – предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе – я убий!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Едно момче

 

Едно момче заслушано в щурците,
мечтаело за пътя към дома.
Рисувало в небето сред звездите,
най-истинската, чакана жена.

Целувал устните и́ някъде на сън,
ръцете и държало много нежно.
Едно момче наричало света
със името и́ звънко и безбрежно.

А денем пращал всички ветрове
и молел дните дълги във простора,
да я догонят – нейното сърце
в сърцето му да свие дом – със огън.

Едно момче по-влюбено от лято,
мечтаело очите на жена,
която го мечтаела и сляпо
го чакала на края на нощта.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Присъда

 

Наказвам този стих.
На колене!
От утре даже с глас да ми се моли –
безгласно го изтривам!
Твърдо „НЕ!“
Не давам на тъгата да говори!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Оня, дето…

 

Явно така ми дойде онзи ден
и му теглих балтията.
Казвам Ви, ще се мре!
Няма любови да шия!

Ще и́ прережа гръкляна
още преди да е гъкнала.
Още преди да проходи,
ще я изпратя по мръкнало.

Пусти човешки копнежи –
кучета ненаяли се,
все за любов се ежат,
а от любов полудяли са.

– Ти пък какво ми цивриш?
Кой те доведе тука,
искаш да ме обичаш?
Гледай го ти, боклука!

Аз като тебе такива,
с брадвата ги отсявам!
Няма да те обичам!
Чуваш ли? Не прощавам!

Няма да те докосна!
Я не ми бъркай в сърцето!
Моля те – остави ме!

p.s. / Боже, Той ли е оня дето… /

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Причини

 

И небето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Колко много еони, години,
то се взирало в земния прах.

А гърдите му дишали взора
и издишвало често мъгли,
но небето мечтаело хората
и безкрайните морски вълни.

И морето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Сред вълни тюркоазено сини,
то се питало: „Бях ли, не бях?“

А очите му търсили свода,
иззад онзи бленуван тих бряг,
откъдето небето и хората
се прегръщали силно над тях.

И аз си имам безкрайни причини
да се крия – да ме е страх.
Бях сама милиони години
под небето – на морския бряг.

А душата ми търсеше смисъл,
окована в човешко сърце
и разпъваше пагубна мисъл,
мойто крехко и женско телце.

„Ако бях се родила в небето,
ако бях се родила море,
ако бях всичко туй, за което
всеки търси, а всъщност не е.“

И тогава намерих причина
въпреки, че ме е страх,
да приема на прага на зимата,
всичко туй дето съм, и не бях.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

За тебе родена

 

Да си ми верен
и да ме помниш!
Нощем по други не тичай.
Няма ли бряг –
да се молиш,
чужди очи не обичай.
Дойда ли тъжна –
не питай.
Радост ли е – прощавай,
болката с мен не наричай,
лошо ли е – забравяй.
Път ли е –
няма без мене.
Тръгнеш ли – с клетва те стигам.
Дума на две –
да е бреме,
само със чест ме постигай.
Мой ли си –
всичко ти искам,
ризата и остена,
ако решиш, че ти стиска –
АЗ СЪМ ЗА ТЕБЕ РОДЕНА!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

SMS

 

Пиши ми sms след два, след път,
след три, след четири – пет и половина.
Пиши кога си станал – преди сън,
пиши ми кой си срещнал и подминал.

Пиши ми щом поемеш сутрин дъх,
на следващото вдишване – на обед.
Пиши за времето, за дъждовете, за мига,
за миналото, бъдещето, спомените.

Пиши ми sms на кръгъл час,
след пет минути, после и половина,
не спирай да ми пишеш всеки път,
когато някъде без мен заспиваш.

Когато от умора те боли
и нещо във душата те тревожи.
Пиши ми, за да зная, че и ти,
без мене да заспиш в света не можеш.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Обичам те

 

Обичам те…
Аз никога не съм обичала така;
и никога не съм се молила така на Бога;
да ми прости – и непростимите неща,
защото Теб – за пръв път във света,
ужасно силно искам – ДА ТЕ МОГА!

Прости…

 

Не съм ти казвала, че ще е лесно.
Със мене лесно няма.
Ах, мълчи!
Мълчи.
Не, няма да е лесно
и както казах, ще боли.
Ще те измъчвам много –
нечовешки.
Ще те заплюя.
До кръв за всичките ми рани ще платиш,
но ако още ме обичаш,
ако на всичко си готов,
ще те обичам после вечно
и до гроб.
Защото ти изкупваш всички грешки,
на старите любови и мечти.
Защото съм крещяла
нечовешки.
Обиран е олтарът ми – уви.
Не ме съди,
не ме проклинай нивга.
Обичай ме,
пък даже да боли.
Бори се със юмруци за момичето,
което те обича.
Теб!
Прости.

ipu2xdt6asbuj4dahpqi

Той и Аз

 

Над всички и над всичко – Той и Аз,
и няма на света по-висша сила,
сред космоса взривила този час,
един на друг душите ни разкрила.

И всички страхове намират Бог,
прилегнали на силното му рамо,
превръщат ме до фибра във живот,
и раждат ме в сърцето му голямо.

 

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Тревога е…

 

Хиляда маски сложих зарад тебе.
Жена си искал, курва – домакиня,
Да ходя леко – не да съм ти бреме.
ако добра съм в тази роля – ще те имам.

„Оскар“ да беше старата ти риза,
ръцете ми протрила – щях богата
да стана до сега в света неверен,
разпънал на пангара си душата ми.

Бодливите ти дни от понеделник,
да нося със усмивка до неделя.
Оргазми да доказвам без съмнения,
а в сряда да не зная, че си с Нея.

Боли ли ме – да казвам: „Дъжд вали“,
сърцето ми крещи ли – да запея,
мъгли задавят ли ме – са лъжи.
Безумний Юроде, умирам, а се смея.

Хиляда маски тъжния ми ден
пречупиха, реброто ти, Адаме!
Коя съм аз, какво, къде? За мене
спомняш ли си във света коварен…

О, Вие правоверни и от Бога,
родени от жени, но не на тях
отдадени…
Тревога е… тревога…
да раждаме най-първия си грях.

Невъзможно

 

Да спра да те обичам? Невъзможно!
Нима не чака утринта нощта
и в своите вселенски невъзможности
не сбъдват Битието?
И аз така…

Да спра да те очаквам? Боже мой!
Нима се спира времето пред вечността?
И даже да трепти до атом сложно,
то я дочаква. Чуваш ли?
Съдба…

Съдбата, мили мой, щом прати зов
и в две ръце предложи ти небето си,
о, няма на земята черен ров,
връз който да положа коленете си.

Обичам те – обичай ме! Нали
това сме чакали със тебе в празни нощи.
Навън вали.
Да, нека да вали…
Да спра да те обичам?
Невъзможно е!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Клетва

 

Като си ме заклещил с мисли,
да не мислиш, че ще простя.
Ако това са свещи,
давай, пали ми една.

Или налей чаша вино.
Господи, замълчи,
тези отровни години
ги извървях без вини.

Слушай – не те наказвам,
ако си умен – отбой,
като ме целиш с мисли,
няма да станеш герой.

Аз съм жестоко куче,
хапеш ли ме – ще дам,
после обаче закуча ли се,
целият свят ще продам,

за да те просна наяве,
насред пангара суров
и от любов удавен,
ще те жигосам с Живот.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Майсторе, аз разбирам…

 

Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости.
Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости.
Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира.
Жадно е и горещо.
Майсторе, не разбирам…

Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време…
Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе.
Теб да те лъжа не мога…
Майсторе, обещай ми – ако от страх побягна,
моля те – пожелай ме.

Моля те, догони ме насред гори тилилейски.
Викай до смърт мойто име
и ме жигосай библейски.
Нека да помня и зная – колчем дорде съм жива,
как ме е искал Майстор.
Майсторе, аз разбирам…

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Закон

 

Очите му воюват,
а обичането му звучи в минор.
Аз така съществувам
и се влюбвам във него.
Закон.
Зад смеха му се крият въпроси,
мълчаливо го питам: „Защо?“
– Как защо?! – отговаря ми – Господи,
ти си Моя!
Притихвам…
Закон.
Твърде много познава законите,
стиска длани, за да не проговори.
„А съдбата? А утре? А мостовете…“
– Няма мостове – всичко съборих!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Затова

 

Аз затова го обикнах до Бога,
каза – и завъртя света.
Другите хлипаха: „Чакай, не мога!
То, ако става така…“

Аз затова го погледнах пряко,
косвеното смъди,
и му съблякох от раз душата,
знаейки, че боли.

Той не посмя да каже: „Стига!
Луда ли си?! Инат!“
Та затова съм от днес „Любима“.
Всички страхливци – назад!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Обратното на края е „Ела“

 

Лодкарю, ти преплува моя бряг,
където и да бягаш, ще е близко.
Навлезе в най-сакралния ми свят,
изричайки насън, че си единственият.

Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри!
Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“
Обратното на Обич – е Боли,
а после тихо плаче даже Господ.

А после идват черни дъждове,
сънуваш дни, а нощите са заем,
и няма да си спомняш за небе,
обратното на нежност – е покварен.

Обратното на юли – е мъгла,
обратното на дом – смъди от плява.
Лодкарю, там напред е тъмнина,
на края на „Ела“ –
е „Заминавам…“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Не(искам)

 

Не ми се пишат блудкави писма.
Изнервят ме имейли, sms – и .
Не искам виртуален секс! Лъжа?
Не е лъжа. Това го иска всеки.

В косата ми не виждаш ли личи,
на старите ми рани ореола?
Магарето ми знае да върви!
Когато аз поискам, ще съм гола!

Да, погледът ти – огън и стрели,
но в моя кораби отдавна няма.
О, скъпи, тръгвай си, или –
ще поиграем: „Тука има – тука няма“.

Опитваш с много истинска жена
в живота да залагаш твърде смело.
Не съм отдавна бяла и добра,
а миналото ми е „Досие“ дебело.

Ако ще цакаш с другите мъже
душата ми, и после ще залагаш,
прав път ти пожелавам. С мене? Не!
По този път съм минала.
Оставам.

61072_628325877233148_1986806423_n

Достатъчност

 

Не стигат две стени за да е дом,
домът е предпоставка за огнище.
Къс думи могат да ти причинят и зло,
но могат да те вдигнат до Всевишния.

В най-тихото не винаги е Бог,
а Ангелите често пъти спорят.
Понякога е повод за живот,
яви ли се смъртта и заговори.

Не топли в най-любимите ръце,
лъжата често пъти гали нежно.
Боли и най-красивото сърце,
а тъмното маскирано е в снежно.

Светът е свят и често пъти лош,
а лошото е повод за смирение,
смирението – жалба за любов,
любов ли е – намерил си решение.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Моят Принц

 

Не дойде като другите със фанфари и рози,
но е някакъв Принц може би.
„Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи,
аз съм нейният влюбен войник“.
Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето,
кръстил с моето име „Любима“.
Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“,
че от днес го обличам със рима.
Не дойде като другите със афиши и театър,
беше седнал в най-крайният ред.
Чак когато разбрал, че го чакам
ме целуна и каза: „За Теб!“.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Битие

И стана ден.
И сините морета
родиха свойте чакани вълни.
Пчелите оплодиха всяко цвете,
над сушата започна да вали.

Небетата разпериха крилете си,
за нежни – тихи ласки свиха брод.
Очите се изпълниха с проглеждане,
запърхаха сърцата за живот.

И стана ден.
И стана нощ след него,
но уплах не дойде във този свят.
Защото Тя бе влюбена във Него…
и всяка жива твар призна: „Разбрах!“

 

1391865_3612406085036_117947733_n

Приказка за принцеси

 

Принцесата от днес е с нова роля.
Прощални думи. Феи я орисват.
Целуната е. Всичко е готово,
а приказките – тя ще си измисля.

За старата единствено напомнят –
две стъклени обувки и вретено.
Три паяка дочакали финала
и някаква измислица в зелено.

Принцесата е с ново амплоа –
модерни джински, GSM, бикини,
а принцът вместо кон – дойде с кола,
но няма как…
Това са 100 години!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

И не, че нямам право на живот

И мен ми се приисква добрина,
и аз мечтая топли – нежни нощи.
Събудя ли се – искам светлина,
а аз да викам: „Още! Още! Още!“

Заспива ми се бързо без вина,
светулките за мен в нощта да светят.
Изгрее ли денят – да е Сега,
и да се случва смело – не полека!

Целува ми се дълго и с финес,
разтваря ми се в устни, като в пещи.
Приисква ми се да не бъда свещ,
а пулс пенлив във вените горещи.

И мен ми се приискват небеса,
крила ми се приискват и любови,
едни такива пламенни, с лица
красиви, топли – истински и мои.

Не искам след бутилка от винó,
сърцето ми да бъде, като прицел,
връз който всеки стреля и самó –
осъмва с плач ранено…
Тъжен случай…

И не, че нямам право на живот.
Правата си до болка знам, но няма
да се откажа от единственото „зло“
да бъда Аз – тъй грешна, ала пряма.

020d713ac06e1412576b551435398602

Мой

Той е силен и няма да прости от любов,
в резултат ме приема напълно.
Плаче често, а всъщност изглежда суров
и отдавна за мен е насъщният.

Той не чува, когато ми подвикват в страни
и ме спъват с очи непознати.
За ръката със страст всеки ден ме държи.
Моя гордост. Аз тяхно проклятие…

Той е силен и мразен от мъжете край нас,
не защото е тъмен – напротив.
Побелява косата му със мъжествена страст,
от която настръхва и Господ.

Той е силен и няма да прости от любов.
Не, че няма причини – о, има!
– Но е страшно! – ми каза – във живота жесток,
да те губя за сметка на зимата.

Стефка Стефанова, Маргало

Този вятър

 

Този вятър стар, самотен, лош,
те е лъгал… Чуваш ли?
Не тръгвай…
Тук при мен си. Нищо, че е нощ.
Светлото със пръсти ще ти върна.

Нека те прегръщам като дом,
в който с много обич ще те има.
Предбиблейско… Мога го.
Закон!
С теб през всяка болка ще премина.

Няма да те дам на този студ,
който във съня ти идва гладен.
Ти не си изгубен…
Той е луд,
щом го мисли! Лош е и покварен.

Този вятър с мирис на лъжа,
е едно безбожно страшно НИЩО!
С две ръце и обич с теб
СЕГА,
ще го разтопим от тъмно – в ЧИСТО.

 

До: Дядо Коледа – с „приоритет“

 

Ти – Дядо Коледа, си много стар
и две и двеста знаеш – предполагам.
Декември пак дойде със студ и мраз,
но теб така и не видях.
Признавам…
Изплаших се – не пишех и писма,
надявах се да чувстваш със сърцето.
Да видиш зад дъждовните стъкла,
че не вали…
Аз плача под небето.
P.S.
Но аз ти вярвам. Още чакам вест.
Така и не намерих в мен причина,
да те забравя…
Ето – писъмце:
„Ще може ли от днес да съм Любима?“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

„На фронта на любовта – нищо ново“

 

„На фронта на любовта нищо ново.
За спасението й се водят същите битки, от същите герои.
Преброяването на раните само разсейва вниманието.
Никой не иска да й прегръща студения труп.
Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“
                                                         Not another poem

Не ми порасна Любовта – и това е.
Разполага все със същите изразни средства,
като и́ е ядно лае,
като и́ е светло – не можеш я мерна.
Тича, грабнала в шепи сърцето ми.
Току я хвана и го захвърля,
неритмично отсечено ми подскача в гърлото.
Смее се…
Казва, че ме обича.
Пише стихове… /странно/
и все на мъже ги нарича.
Подарява ми празнота –
води ме на курсове за оцеляване,
после ме хвърля в калта –
и ме помъква на поредното зарибяване.
Разсейва ме с устни…
Навира ми в лицето красиви очи,
докато се засмея ми запалва цигара
и се озъбва: „О, не е за тебе, прости!“
На фронта на любовта – нищо ново.
Зачислиха ме без да ми дадат автомат,
затова хапя, бия – до голо,
раните дето имам – много лошо болят.
Не ми върви с тази любов и това е.
Заседнали сме в плитчините.
С разочарованието ми по цял ден на вързано играе
и ми залагат сърцето през нощите.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Аз не искам да те обичам!

 

Нито ти, нито аз сме готови
да погледнем един във друг.
За добро ли, за зло ли,
тази обич ни преследва напук.

Като куче задъхана тича
и след нас лае силно – със бяс.
– Аз не искам да те обичам! –
гоня кучето – Циба! У вас!

Ти го риташ с обувки в лицето,
проглушаваш съня ми със вик.
– Точно нея не искам в сърцето си!
– Помияр! Остави ме! … /ритник/

Бягам силно, а все съм до тебе.
Не ме искаш, а дишаш чрез мен.
– Чуй, кутре – дявол да те вземе!
– Ти защо си нарочило мен?!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Две ръце и Аз

 

Светът за мен е в тези две ръце
и в този кът от двама ни създаден,
не в някой сив и мрачен до колене свят.
Най-истинска се раждам тук без заем.

Не ме дължи на никой. Само Той
и нежните му пръсти ме живеят.
Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“,
„виновна“ съм единствено, че грея.

Вървя напред и всичко е Любов.
Обичане е. Колкото – такова.
Светът в ръцете му е сила за живот,
а мъжките му длани пеят: „Моя!“.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Когато

 

Когато се стопя от този свят
и чинно легна в пазвата му свята,
в единият ми дом ще спре смъртта,
а в другия ще литна над нещата.

В едното Битие ще плаче дъжд,
продънено от крясък на камбана,
и нечия душа на влюбен мъж
не ще прости на Бога за курбана.

Земята ще направи топъл гроб,
небето със сърце ще ме приеме.
Отвъдното със ангелски фурор,
за мен ще прати стража да ме вземе.

И точно там – на пътя за Дома,
най-истинският, Бащин и обичен,
душата ми на прага на света,
ще Ви прошепне: „Простичък е смисълът…“

Обичайте, Приятели! Любов
е моята единствена причина,
да литна към небето с благослов.
Не ме винете. В стихове ме има.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

 

Обичам да е тихо, като нощ

 

Обичам да е тъжно, като в нощ.
Душата ми тогава ниско слиза.
Сълзи, като прободена от нож,
и става ми по-близка и любима.

Докосвам нежно нейното лице.
В очите и́ прозира самотата.
Във този миг на тайнство сме си две,
най-скъпи и обични на Земята.

Обичам да е тихо, като нощ,
в която птиците дори не пеят.
В която си отглеждам за разкош,
най-милия си спомен и немея.

И в него се оглеждам до зори,
а той заплита в плитките ми радост.
Усмихва ме дори и през сълзи –
ме връща при красивата ми младост.

Обичам да тъгувам в мрачна нощ,
и с мислите си да теша Луната.
– Животът – казвам и́ – Не е тъй лош!
Повярвай! Не на мен, а на Душата ми!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Параметри

 

Обичали са ме с юмрук в лицето,
на мерник са ме любили с пищов,
с въжета са ми връзвали сърцето,
душата ми са рязали със нож.

От обич са ме хвърляли на псета,
плътта ми са продавали с любов,
главата ми е чупена с комплекса,
не слушам ли – Той става много лош.

Това, което виждаш е извадка,
съвкупност от провали на съдба.
Представителна – елементно ясна,
със параметри „Страх от Любовта“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Не ми показвай среден пръст, Съдба!

 

Не ми показвай среден пръст, Съдба!
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.

Предлагам да се срещнем двете с теб,
причакването в гръб не ми харесва.
Да пием вино – да е на късмет,
след първата бутилка ще е лесно.

По-бързо ще преминем и на „Ти“
макар че с тебе трудно се говори.
Дуел да си устроим ли, или
не искаш днес изобщо с мен да спориш.

Разбирам те – не съм ти на сърце,
разбирам – много трудно ме преглъщаш.
Да можеш, би заплюла ме в лице,
но няма как, и аз не те прегръщам.

От утре, ако искаш да вървим,
във две посоки коренно различни.
Каквото е било – да си простим
и да си станем чужди и далечни.

 

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Моята молитва

Господи,
аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето – в двора съм, на колене,
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до Твойте врати,
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах –
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна – като танц на дервиш,
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене – като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си – ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.

9cd3bd549e5485432fc4d86587f195fa

Аритмия

 

Най-скъсаната сутрин се изля,
навръх осиротялата ми нива.
Една надежда в джоба ми жужа,
а после се присви и си замина.

Не и́ погалих нежната душа,
с очакване да оплоди земята.
Усетих я с посърнали крила,
оставих я да литне над нещата.

Светът разцепи погледа ми глух
и гневно го натъпка във чували.
Кръвта от него текна, като студ.
Замря небето – Господ ме забрави.

По мен полепна нещо, като звук,
от дъното на някаква илюзия.
Дали не беше смешен – жалък пулс,
към съдова аритмия в прелюдия.

Най-скъсаната сутрин се изля
отгоре ми, като стихия.
Сега е сляпо, тъмно и с тъга,
подсичам всяка рима.
И я трия!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вина

Ужасно ми тежиш, като вина.
Товар да беше – щях да те захвърля.
Да искаш нещо мое – да го дам.
Назаем да си дал – да ти го върна.

Съдба да си – отбивам във страни.
Небе да беше – в дън земя отивам.
Очите да ми искаш – На! Вземи!
Душата ми ли искаш?
Не разбирам…

Защо си с мен в зори и през нощта?
Е, хайде! Разкажи ми! Излъжи ме!
Ужасно ми тежиш, като вина.
Вина ли си?
Познах ли твойто име…

November_Six_by_In_Loving_Memory

 

Жената в мен

 

Жената в мен отдавна се предаде.
Обу крачоли, хвърли рокли – грим.
Осъмва сутрин нервна на педали.
Разхожда кучета – вместо любим.

Пресмята дълго в нощи пред заплата.
В опашки се реди, за къшей хляб.
Децата и́ се сърдят за отплата.
– Ти, майка ли си ни, или си враг?!

Кога пораснаха насред живота ми,
премазан от трамваи и бетон.
Държах ли им ръцете, Боже Господи!
Създадох ли в света им бащин дом…

Успях ли да обяздя ветровете,
преди да ме обяздят първи те.
Защо сънувам в нощите си цвете
и сякаш ми ухае на небе.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Съобщение

 

С прискърбие съобщавам: Да! Боли!
Светът и аз – две чужди измерения.
Любовите – полета след войни.
Очите – празнота и обвинения.

Погрешните места са „Дом“ и „Брод“.
Надеждата – до голо осквернена.
Страхът е господар сред цял народ.
С прискърбие съобщавам: Наранена!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Наздраве, Сълза!

 

Наздраве, Сълза!
Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила.
Добре си дошла! Но аз съм сама –
ще мога ли с теб да се справя…
Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини –
пируват на нашата маса.
Сестрице, кажи какво ти тежи,
че толкова горко те плача?
Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш.
Кънтят из сърцата ни чашите.
Страхът ми кориш. Дали ще простиш…
Тъгата танцува по масите.
Наздраве, Сълза!
Тя наш’та съдба със теб е отдавна причина –
бутилка винó, да кажем „Мерлó“
да пием на прага на зимата.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Животът ме научи да греша

 

Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.

Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце – идва есен,
и че дълбоко – вътре сред пръстта,
се ражда житото – след морна песен.

Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много, много свидна,
когато падна – ставам след това,
разбрала, че съм всъщност адски силна.

Разбрала, че когато преболи
изгрява ден и той е още по-прекрасен,
след болката – започва да ръми
и погледът избистря се по-ясен.

Животът ме научи да греша,
калих сърцето си – започнах да прощавам,
и грешка подир грешка осъзнах:
обичам да греша, за да създавам!

a6746b3c55370ad4fa9b1962ea6cbf36

Не ме наказвай в ъгъла, Живот!

 

Не ме наказвай в ъгъла, Живот!
Не ми обръщай гръб, със мен общувай.
С апатия не ме превръщай в роб
на нечий друг живот, а съществувай.

Плесни шамар връз моето лице!
Заплюй ме, удари ме – не прощавай!
Накарай ме да искам – от сърце!
Не ме наказвай в ъгъла забравен.

Не ме отричай! Искай ме, Живот!
Дори да ти горча, като поличба.
Отрова да си – пия те до гроб.
Усеща ми се, чуваш ли – не искам…

Не искам да те гледам отстрани
и да те плача в клетите си нощи.
Гори ми се във теб, Живот! Гори!
Не ме наказвай в ъгъла – безпомощен.

f90902929846eb49550f351f6fd1b6b0

Защото…

 

Имам нужда да пиша стихове
и често не ми се спори.
Под прозореца ми никнат мигове;
светлината не ми говори.
Не издържам и миг без щастие;
пътища не чертая.
Тичам в съня си боса;
събуждам се – и ухая.
Сутрин цитирам Луната;
влюбвам се със претенции.
Събирам се в шепа лято;
искам голямо семейство.
С другите съм самичка;
целувам с въображение.
Слушам ли – се намразвам;
хванеш ли ме – съм бедствие.
Утре ми е далече;
днес не подреждам причини.
Следствията са ми банални;
имам камари от книги.
Хубавата Елена
през Менелая – до Троя
/имаш ли ме – угасвам,
пуснеш ли ме – съм твоя/.
Губиш ми ценно време,
хич не обичам завеси.
Аз съм ти забранена!
Ако повярваш – зле си.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Ден за любов

 

Днес е ден за Любов!
Нека всеки,
който се чувства призван
да отвори Сърцето си!
Алвеоли от огън и плам
да пулсират към целия свят.
Да обичаме!
Ден Е призван!
За амнистия –
време разделно,
„аматьор“ да си днес непотребно е!
Барикадите вече ненужни
да ги сринем с Любов!
Да сме чужди е лекарска грешка,
диагнозата днес е „Човешка“.
Всяко малко Сърце да докоснем.
Днес е ден за Живот!
Да започнем!

Love_is_in_the_air_by_BarbaraTheKID

Сбърках

 

Сбърках…
Страх ме е, сбърках.
Наказвам се с мисли, уви.
Раних и ранена съм.
Листи изписвам с кървящи сълзи.

Отчаях се…
Страх ме е – лудост!
Сърцето ми бие – реве.
Доверие скърших.
Завързах се здраво с моряшко въже.

На шията камък…
Тежи ми. Глупачка!
Летя главоломно надолу.
Навсякъде мрак.
Буря мачка и бие до кръв и на голо.

Боли ме…
Ръцете ми ли́лави парят,
а с тях аз прегръщах преди.
Въжето ме стяга.
Отрова на паяк по вените пъпли – крещи.

Бичувам се…
Бия се, лазя – калта ме задавя, ни стон.
О, мъко – такава се мразя.
Не чувам, не виждам – затвор.
От кал съм дошла. Във кал се превърнах.
Позор!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Понякога да губиш е Съдба!

 

Какво като си млада и красива?
О, Боже мой, и аз такава бях.
Какво се перчиш, като с висша сила.
И аз я имах! Леле, как живях!

Не ме разсмивай с погледа си влажен,
и с тази плът преляла дибидюс.
Какво го гледаш сякаш е прокажен.
Да, с мене е! Това е моят мъж!

Прощавай, не ме плаши силиконът,
и тунингът ти – сините очи.
Това, което имаш е тревожно, за майка ти.
За мен не е! Прости!

По бръчките ми можеш да познаеш,
победите ми в този свят широк.
В децата ми – о, Господи ухаят,
мечтите ми реални – до живот!

Какво като си млада и красива,
това не е билет за вечността.
На него аз съм, вярвай ми, по-мила,
от твоята преляла суета.

Не искам да те уча да обичаш,
животът ще се справи сам с това,
Момиче тъй красиво – не отричам,
понякога да губиш е Съдба!

1a8e5bb6e9cd35d70c878700da5371a3

 

 

Ти! Човекът – намерил Човек!

 

Ако видя зората
и намеря решение.
Ако спра насълзени очи.
Ако в шепи греба
глътки пролетен вятър;
ако видиш с мен всичко и Ти.

Ако дам – не на заем,
къс от мойте причини
на една овдовяла душа,
за надеждица утре,
малко хляб за безсилие;
ако силно обикна страха.

Ако крача на сляпо
и затворя очите си,
а повярвам, че мога така:
да докосна ръката ти
и да литнем завинаги;
ще политнеш ли с мене сега?

Обещавам, че няма
да те спра, ако тръгнеш,
но ще бъда наблизо – до Теб;
за да можеш, когато решиш –
да се върнеш.
Ти! Човекът – намерил Човек!

9306_438520149599071_1796715635_n

Майчина сълза

 

Кантарчето и́ с форма на човече,
лежи на тротоарa и мълчи.
Жената със забрадка и елече,
до него седна още от зори.

Лицето и́ посърнало – дълбоко.
На дъното в очите и́ вали.
Приканва всеки минал отдалече
теглото си да види и тъжи.

По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата,
оставила е белег до живот.
Страдания и мъка за разплата.
Дали си има къща, дом, имот?!

Дали синът и́ нейде не очаква
да се отвори бащина врата.
На внуци и деца да се порадва.
Българийо, разбираш ли това?!

Разбираш ли, Родино осквернена,
отгледала ме с гордост и със чест,
че в този миг душата ми ранена
си плаща най-презрителния жест!

За къшей хляб и шепичка маслини,
една свещена майчина сълза,
да пари във краката ми, Родино!
А аз да плащам! Боже – срамота!

741

Не си добре дошла!

 

Отказвам да приема есента!
Аз тази песен няма да я пея!
Какво като отлитат в куп ята!
Отказвам да е есен! Ще посмее ли?!

О, не на мене женски номера!
Да сме наясно! Зная си цената!
Да вие и фучи – не ме е страх!
Какво като е време! Ще почака!

Изобщо с нея няма да мълча!
Над тази есен пламенно пледирам!
Какво като е млада! И аз така!
– Не си добре дошла! Не те разбирам!

 

1235353_214458822051828_416340918_n

По своя

 

Оголях.
Като есен съблякох душата си.
Не разбрах
как пораснаха вкупом децата ми.
Обеднях.
И последните ризи раздадох.
В нищета
се бичува най-гладната радост.
Разболях
всички мисли за светли надежди.
И в калта
проснах висшите Божи одежди.
Превъртях
през косите си молещо времето.
И сама
му надянах на кошмара си бремето.
Не тъжа.
Аз сега съм от всичко пó своя.
И в света
нямам нищо, за което да моля

 

44648_10151764163115865_1186613619_n

„Голяма“

 

Аз живея отдавна в града.
Имам работа, син, задължения.
Плащам ток, телефони, вода,
вземам хиляди „мъдри“ решения.

Нямам време за детски игри.
Побелях, поизнервих се даже.
Пия хапчета, боря вини,
всеки ден ми е „смислов“ и „важен“.

Ям на крак, крия бръчки зад грим.
Всяка вечер по скайп чувам мама:
– Ти си дъще, далеч от дома,
нямаш време, нали си „голяма“!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Уморих се

 

Уморих се от истини, от натрапени мисли,
от учтивост, усмивки и думи нечисти.
Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели,
от животи и примери, идеи, мечтатели.
Някак в повече вече ми идват нещата,
искам просто да спра и да прегърна душата си.
Измежду бягане, работа, спорове, лекции,
животът промъква се тихо в нозете ми.
Остарявам безгласно и навсякъде вече усещам,
че за себе си май почти не се сещам.

375513_304639659653860_434975112_n

 

 

Наричане

 

Не съм се налюбила още –
пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи –
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо –
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано –
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия –
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове –
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра –
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти –
мирише ми се море.
Люби ми се по зазоряване –
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово –
единствено и само на теб.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Благодаря ти, Господи

 

Благодаря ти Господи, че Ти
за миг дори в света не ме остави.
Вървя със мен през всички дни,
закриля ме и ревностно ме брани.
Научи ме, че грешките за Теб
са просто броеница от Уроци,
че Ти и аз сме Господи, Едно,
дори да съм изгубила посоката.
Показа ми, че в моите две ръце
посял си чудеса, за да ги случа,
сърцето ми – изпълнил си с небе,
от мен очакваш само да науча,
че изборът душата ще реши,
че времето на всички ни е дало
най-висша сила, за да сме добри
и в Любовта ни ражда за начало.

1002547_539133732819030_1880715424_n

Самота, аз съм тук – няма страшно!

 

Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди – вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.

Самотата прокрадна се из зад всички ъгли,
пропълзя между улици, сгради.
Изненада ме в гръб и попита: – И ти? –
после тъжно цигара запали.

Седнах точно пред нея – и очи във очи
исках нещичко мило да кажа.
Самотата ме стрелна и простена: – Мълчи!
В този миг се разплака паважът.

В този миг осъзнах, че със нея сме две
и не бива да бъда нещастна,
ще делим по цигара, ще направя кафе.
Самота, аз съм тук – няма страшно!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Цигара?

 

Цигара?
О, не пушиш…
Забравих.
Извинявай – грешка.
Не, не е защото ми е тъжно и тежко.
Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива.
Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива…

Не вярваш…
И какво от това!
Кой си ти, че ще питаш?!
Хайде, махай се вече – отивай да скиташ.
Аз не плача, не ставай смешен – откачаш.
Дъжд вали, сумрак е – плаче здрачът…

Пепелник ли…
Не искам.
Твърде голям е рискът.
Ако останем с него двама, ще кадим на дивана.
Знаеш, мразя такива изцепки –
миризми и сълзливи салфетки.
Не, не искам в теб да се сгуша…чуваш ли…

/… дойде ми до гуша… остави ме сама… да си пуша …/

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Добър вечер, Любов!

 

Добър вечер, Любов!
Ти съвсем закъсня,
аз направих обаче салата.
Да ти сипя ракия, има мъничко боб,
да си легнеш във хола оттатък?
От умората виждам си провесила нос
и гърбът нещо май те тревожи.
Че събуй се де – влез, има малко винó,
да се чукнем – пък после ще ходиш.
Ти съвсем покрай нас не минаваш, прости,
но ми липсваш – признавам си, драга.
Вярно, тежки са дните, а мечтите – с пари,
не заслужихме тая награда.
Но пък тъй – за добро, намини някой ден,
аз за теб ще омеся погача,
ще запалим цигара, ще побъбриш със мен.
Все те мисля Любов
и те плача.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Продавам малка доза самота

 

Продавам малка доза самота.
Една идея късче от душата ми.
Парченце от Всемира ми – сълза.
Прашинка тъжен миг от синевата.

Продавам я за шепичка Любов,
за левче нежност, поглед – блага дума,
за стих от Обич – влюбен благослов,
за глътка радост, за едно намиране.

Продавам без обява, без адрес.
Цена не слагам – кой каквото има.
Купете си от моето Сърце – и ме помнете.
Бог да Ви закриля!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

 

Ако това са твоите очи

 

Ако това са твоите очи
по-истински от второто пришествие,
друг няма да ме гледа – само Ти,
до лудост, до копнеж, до грях – до бедствие.

Ако това са твоите очи
по-ярки от звездите на Всемира,
рисувай ме със тях като с лъчи,
които галят, любят и разбират.

Ако сега си моята съдба
и Бог те праща в този миг при мене,
да вярвам ли във тази суета,
или да тръгна без идея от съмнение.

Ако си Ти – Единствен със сърце,
което знае, че за тебе съм Жената,
родена да ти бъде светлина,
бъди до мен – до всичко, и оттатък!

 

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Прости ми, че те оставих сам

Не мога да нахраня бесовете ти,
а и не искам. Боже, опази!
Те – моите са болки нечовешки,
та твоите ли… Бог да ми прости…
Не искай да застана връз небето ти
да го подпирам, за да не вали.
Дъждът окалял е до горница нозете ми,
приятелю, не мога да съм Ти.
Макар, че всеки в този свят бленува
да сме Едно и ризи да делим,
виж – моите са дрипи! Не си струва!
Цигара? Ако пушиш – да димим.
Грехът да подредим със тебе двама
в душите си, и после – за късмет
да хванем влака – всеки в свойта гара,
да се изпратим в пътя си не лек.
Предъвкваш ми съдбата като куче,
не я ли знаеш вече наизуст…
Причини търсиш в мен, за да се случиш.
Не бива да ми вярваш! Ти си луд!
Единствен във ковьора на съдбата
да шиеш свободата си умееш.
Различни са Вселените ни. В заедност
да бъдем в Битието не умеем.
Не искай да те уча да обичаш!
Да Любя и да Бъда не можах!
Животът, като двойкаджия сричах –
дори да го погледна не посмях.
Виж – мога пред нозете ти кат’ камък
да те препъна и да те боля,
след мен да ставаш силен, за да няма
какво да те уплаши във света.
Аз грешницата, губила посоките,
ако ме срещнеш някъде в света голям,
преди да се прекръстиш пред Голготата,
прости ми, че те оставих сам.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Понякога изгубвам светлината си

 

Понякога изгубвам светлината си
и сякаш влизам в ниски измерения.
Насилвам като блуден мъж душата си
и в тъмното седя от цяла вечност.

Понякога съм сляпа за нещата,
минавам върху тях и ги прегазвам.
По-лоша съм от град със смерч и вятър,
по-лоша от потоп във свят без нежност.

И в ничии очи не виждам пътища,
навсякъде е чуждо и далечно.
Мириша на абсурд и гладни кучета,
и повече от черното съм черна.

Сърцето ми – с фалшиви документи,
адресът му е хладният ми труп,
актьорски се прикривам в женска тленност.
По дяволите – аз съм тъжен луд!

Застинала в очакване за Коледа,
от стогодишен съд да се събудя,
голямата любов да ми е първата.
До всичко да съм бяла – и да Бъда!

normal_qmeer

 

 

Ти вече ме обичаш

 

Ти вече ме обичаш. И от днес
си просто друг – въздържан. Ходиш бавно.
Изказваш се подготвен – с плавен жест,
подреждаш си нещата в ред по важност.

Ти вече ме обичаш. В този миг
момчето и морето побеляха.
Маншетът ти красив, със моден щрих,
проблясва някак сдържано във мрака.

Ти вече ме обичаш. Този мъж
застинал пред лицето ми ме плаши.
Момчето – със усмивка с цвят на дъжд,
на оня тротоар ли ме забрави.

Дали умира бавно любовта,
когато се изпълни с нея взорът
на детската ни глупава мечта,
да бъдем възрастни – големи хора.

Ти зная ме обичаш, но уви –
промяната е всъщност неизбежна.
Пораснали, сериозни – с куп вини,
за любовта през рамо се оглеждаме.

10300904_4139133172600_6930212820159081946_n

Сърцето се прощава като куче

Сърцето се прощава, като куче.
Мълчи и вие, хапе и скимти.
Така и не успя да се отучи
от шиб*** навик – да боли.

Остана вярно глупавият пес,
наместо да си хване зорлем пътя,
но то е куче, беше ли човек –
отдавна да е спряло да му пука!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Любовта е за двама

 

Откъде му дойде на ума
да ме праща изобщо по дяволите.
Цял живот се страхувах
от тази посока преломна.
Забранила си бях –
даже плашех със нея кошмарите.
От високо ме гледа презрително
и си тръгва със бавна походка.
Откъде му дойде на ума
да ми купи билети за Ада.
Аз съм толкова боса
и ме плашат ужасни места.
Помня казваше: „Ангел мой“,
днес обаче облече ме в черно
и ме сложи на клада –
драсна клечката в тъмното
и наддаде неистов отбой.
Любовта си отива
превалила гръбнак,
и се спуска след нея тъгата ми.
Не прошепвам и звук –
нека иде далеч и да срине до всичко света.
Там – сред сивия мрак,
дето гонят се сенки – е адът ми.
Любовта е за двама,
щом го няма – да се спуска от днеска сумрак.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Черно и бяло

 

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен – смутен,
в ръцете ти капка разкош съм – единствена,
разлистена пролет – очакван нов ден.

Със него съм дяволски лоша и тъмна.
Посрещам го в черно, целувам със бяс.
Със него съм огън бушуващ и въглен,
изгарящ по пътя си всичко до дъно – от раз.

Със тебе съм нежна, спокойна и мила.
Целуваш ме влюбен, докосвам с финес.
Със него съм хищник жесток, с хъс безумна
за плячка, във хватка с живота на всичко готов.

Със тебе съм обич – със него съм страст.
При теб съм щастлива – при него съм Аз.
В ръцете ти плача – в ръцете му с вик,
приклещвам живота за шията – и става по-жив.

Заспивам до тебе – обична и топла.
Безмълвна и твоя – без грим, но лъжи
между нас безпардонно в леглото са стихнали
и нечия сянка прокрадва се между двете стени.

10373615_293670790839909_4852490570733512137_n

Моят Петък

 

Моят Петък днеска се завърна,
беше скитал седмица така,
ала след четвъртък му омръзнало
и накрая го заглождила вина.

Аз не знаех – в офиса заета,
сред бумаги, прах и суета,
за любимия си даже не се сетих,
той обаче чакал – у дома.

Сложил чаши, свещи, питиета
съботната нощ в пакет увил,
панделка му вързал и с букета,
ме посрещна много влюбен и ужасно мил.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Съкровено

 

Тези дни – дето минаха вече,
през косите ми, като лъчи,
върху мен до един са облечени,
ни един не дарявам дори.

Те са мои изпити бутилки,
от вината, с които полях –
радост, мъка, и много горчилки
и накрая ги счупих със смях.

С всеки ден остарявах фриволно,
не навеждах лице към дъжда,
всяка песен поглъщах и волно
я допявах с гърди през нощта,

за да стопли на пулса ми хладен
животворният дъх притаен,
да ме буди във утрото жаден:
„Не всичко е пари, приятелю! Виж мен.“

На какво ли в живота не случих,
то любови – то чудеса,
и не спирах ни миг да се уча,
яхах кон – или стара метла.

Към приятели тичах отдадена,
във сено се търкалях в зори,
всяка фибра във мен е нахранена
с много, много красиви мечти.

А сега ми остана единствено,
да повярвам в онази Любов –
във пантофката стъклено-приказна,
дето принца донася и хоп –

аз във тихия храм на сърцето му
да опитам да вляза от раз,
да си взема парченце в ръцете си.
Таз’ обувка я давам – на Вас!

10246313_10152324056060798_4561608614301263040_n

Равносметка

 

Преминах през живота с гръм и трясък,
пропадах в ями, давех се, летях.
И не в един и в двама хвърлих пясък,
и не един и двама преболях.

Наказвах с гняв, а в утрини се каех.
Залагах на комар ту дом, ту чест,
а после в тъмни нощи с глас ридаех
и в Бога търсих милост, блага вест.

Заравях много страшни урагани,
в сърцето си далече от света,
през девет планини болях от рани,
бушувах и се любих със греха.

Под билото живота не тревожех,
когато лазех, падах и тъжах,
добра да бъда всякога не можех,
предавах често, лъжех и крещях.

С едничката надежда във Всемира
да срещна и позная Любовта,
във битки влизах смела и ранима,
облечена с доспехи от вина.

Сега е Прошка – ден за равносметка
пред Бога и през всички в този час,
признавам си – душата ми бе в клетка…
Простете ми! Прощавам и на Вас!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Целувай ме още! Има време…

 

Целувай ме още! Има време…
В такива нощи не давам денят да те вземе.
Затварям очи и заглъхвам.
Попий всичко. Боже, настръхвам!
Докосвай ме нежно, безгласно,
изливай се в мен топло и сластно.
Привикай ме там – при звездите,
повярвай в нас – пий от очите.
Копнежите влажни ме губят –
с вълшебни акорди се любят.
Жадувам те! Викай ме! Още!
Ръцете ти…
Господи… нощ е…
Не давам денят да те вземе…

Целувай ме още! Има време…
Разтопи от недрата ми болка и бреме.
Промъкни се в мен жадно, омайно.
Нека никой не знае, нека всичко е тайно.
Нарисувай се в мен като белег,
който никой не може да вземе.
Който викан – желан и пречистен,
моите тайни ще види единствен.
Нека там – при звездите замислени,
се взривят наш’те страсти орисани.
Не, не спирай! Докосвай ме! Нежно!
Прегърни ме…
Полудявам… горещо е…
Не, не давам денят да те вземе…
Целувай ме още! Има време…

10456190_514029225367478_2565153843671118387_n

Ти си моето време!

Докато хората бързат нанякъде,
а денят преваля неусетно с охота.
Докато са си тръгнали всички приятели,
а децата играят на площадката долу – пред блока.
Докато манджата ври на котлона,
а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия.
Докато прането в пералнята вдига врява до Бога
и не са ослепели до дупка всичките ми възприятия.
Докато не са ни разпънали баналните проблеми,
и докато за всичко не си обвинил
все още само мене.
Седни…
просто така,
за минутка.
Ще си пусна косата,
ще налея и водка.
Ще си спомниш момичето със очите зелени,
ще прошепна: „Обичам те! Ти си моето време!“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Изгубих те…

 

Изгубих те.
Странно.
Аз ли те имах – ти ли ме нямаше.
Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите,
летяха ли над нас,
но пък и бриза си спомням добре
и развятата мъжка риза и твоите рамене.

Не ми се пише.
Ужасна съм.
Пишех ли някога – бе ли, или не бе.
Можех ли да го правя – правя ли го добре,
целува ли ме с вятъра,
случи ли се онази нощ, когато в ръцете ти цялата
пулсирах и пиех любов.

Намира ми се.
Тебе.
Имах ли те – ти ли ме нямаше.
Аз ли се залъгвах – мираж ли са гларусите,
измачканата ти риза,
влажните ми очи – жадните ти устни,
мокрите ми коси,
взривът насъщен и Ти!

10492048_644194059005306_1751722935008448559_n

Невъзможност

 

Много малко мъже във живота ми
са ме палили като огън,
ти си от ония, братле, които не могат!
Ти си от ония проценти, които с мен на нож
сме до смърт опоненти, кой от кой по-лош.
С много малко мъже съм делила хляба,
ти си от ония, братле, с които присяда.
Ти си от ония заветни, дето в трудния час,
ме зарязват, и клети се прибират у тях.
Дето в жлъчното стреме – на хомота до гроб,
прекрояват ми шапката и ми казват: „Живот!“
Много малко мъже съм обичала – до Бога,
ти си от ония, братле, които не мога!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Той хвана чашата с кафе…

 

Той хвана чашата с кафе,
отпи внимателно, полека,
потърка двете си ръце
и си призна на ум успеха.
В леглото беше точно Тя,
във вариация – Мадона,
възбуждаща – с вулгарен чар,
във неговия ад – икона.
Светът без Бог – в това легло
приготвил беше му разпятие.
Любовница – за през нощта,
любима – за проклятие.
Реален миг. Без капка свян.
Димящ из стаята с цигара
се приближи до нея ням
и коленичи пред олтара.

hqdefault (1)

Самотата му отива

 

Самотата му отива, като есенен дъжд,
като пролетна нива – затъгувала ръж.
Самотата в очите му влажни дири тъче,
като тъжното синьо в ноемврийско море.

Самотата целува го много нежно в нощта,
с него пуши цигари и посреща деня.
Той за нея до края е на всичко готов,
да се врича на друга е игра на белот.

Самотата в сърцето му бие в мъжката гръд,
в сън надежди събира и ги дава на съд.
Рони морския пясък, плаче като дете,
той я псува: „Проклятие!“ – после пак я зове.

Самотата отива му, като роля от филм,
като бяла магия, като огън и дим.
Дните му е калесала – да е сам на света,
като вятър планински и непита вода.

На ревера му белег е от продажна сълза,
пред света е белязала мъжката му съдба.
Като стил от „Армани“, като старо златó
самотата отива му и го пази от зло.

1922514_4040961918380_1287652749_n

Да ти разкажа ли края…

 

Аз не умея да бъда добра, като другите,
просто понякога ми се получава.
Не украсявам със цвят пеперудите,
лоша съм и си признавам.
Нощем крещя, а сюжетните линии
на Любовта ги прескачам.
Женските кризи не са моя работа,
криза съм аз и се плача.
Сутрин се будя със главоболие,
и не съм расла в саксия.
Падам от всякаква траектория,
нервна съм и не крия.
Аз не умея да бъда посока за другите,
камо ли извор на обич.
Често задръжките хвърлям във огъня,
пуша и се тревожа.
Спя във чаршафи от липси на бедствие
и ми е много познато,
нощем да срещам страха връз нозете си
с черно лице грубовато.
Аз не умея да бъда добра, като другите,
мога да го призная;
най-дългите зими започват и свършват
в ръцете ми…
Да ти разкажа ли края?

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Когато си отива любовта

 

Когато си отива любовта,
е по-добре хирург да ми извади
сърцето, дробовете ми – плътта
и кучетата с мене да нахрани.

Когато си отива любовта,
не искам нищо повече да зная.
Дали е сутрин – вечерна тъма,
реки текат ли, или просто си блуждаят.

Когато си отива любовта,
бичувам си душата – хапя, лая.
А ти си тръгваш с двете сутринта,
от моя ад, или от рая да ти пожелая?!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

На Него

 

Той не се привързва за ден,
аз не храня напразни надежди,
свободата облича пред мен
и е хубав във тези одежди.
Той не сплита със римите стихове
и мелодии с тях не нарича.
Гледа нежно, но много студен,
всеки ден любовта ми отрича.
И живота без мен начертал,
в ранна сутрин по мъжки обяздва.
Той е много първичен и прям,
затова го обичам и вярвам,
че ще дойде в живота ми ден,
след ужасно студената зима,
моят рицар ще застане пред мен,
осъзнал изведнъж, че ме има.
И тогава светът по-красив,
като вик в този миг ще възкръсне,
и реки от любов ще текат,
ще се любят с вълните си нощем.
И тогава след много лета,
ветровете завързал в компаси,
стиснал здраво във длан обичта,
на колене ще каже: „Една си!“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

 

 

Признавам си…

 

Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери, в които се тръшкам на моя любим.

Има мигове, когато съм нетърпима –
заливам с помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня –
лежа до обед и не ми пука кой ял – кой не ял.

Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко – не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.

Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане,
все още майка очаква от мене с тъга
да вдигна чиниите след ядене.

Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко мога до гуша
да глътна болките на хората – до един!

Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам.
Не съм идеална, ей, Бога ми,
но не съм предател!
Мога да обичам силно. Мога го! Знам!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

 

Ничия

 

Не бях компас за никого в живота,
ни оправдание за дом и път.
На ни един не станах и голготата,
за ни една душа не бях светът.

И ризите ми две все тъй са сгънати,
на ничий гръб не върнаха покоя.
Не спря отруден никой пред вратата ми
и пясъчните кули са си мои.

А вярвах сляпо с първия си дъх,
че мога да съм в този свят прибоя,
на нечия вълна да съм брегът,
докосне ли ме – да простена „Моя!“

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Женски окончания

 

Не укроти плътта ми, а напротив!
Върху ми още тръпне всяка клетка.
Отдръпна се, като дервиш от мен,
с изящество в безплътностна походка.

И гневните ми женски окончания
самотни белезите шиеха.
Протест срещу ми вдигна и душата,
без изгледи за някакво примирие.

Усещане за хладнина от вятър
по запустелите ми улици,
забули в черни облаци съдбата,
просветна смътно нещо минало и тъжно.

В желязната тъма на този ден
с касапски нож нарязах самотата,
преди да плувне сокът върху мен,
приших отново на гърба си с вик крилата.

Изправена на задните крака,
дърво без корен – тръгнах по Земята.
Ръката ми посегна към Света,
но пукот от борба строши ребрата ми.

А скалпелът рисуваше плътта,
която му отвръщаше ревниво,
че няма друга болка на света,
по-силна от това – да е без Него!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

На сляпо

 

Мъжът и се връщаше късно
след дългия ден уморен.
А тя беше дама със лустро,
облечена в „Коко Шанел“.

Несретникът с пот на челото
трошеше живота проклет.
Жена му – река сред ждрелото,
осмисляше сивия ден.

Комшиите с’злост го нападаха,
когато се връщаше вечер:
– Как може, кому е притрябвала
такава жена бе, човече!

Отруден, прегърбен и мръсен,
изплюваше жълтия фас.
Изкачваше стълбите свъсен:
– Глупци, я мръднете бе. Пас!

Отваряше тихо вратата
и там, сред антрето познато,
целуваше нежно жената,
която обичаше сляпо.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Прощавам си

 

Прощавам си – сега и точно днес.
На мен – в света, във който наранявах
и който нарани ме – в моя чест.
До дъно всичко пия и прощавам!

Прощавам си тържествено – на мен,
защото ако днес простя на тебе,
а себе си наказвам с грехове,
нима не е връз всички мойто бреме?!

Прощавам си завинаги – Во Век!
Простени да сме Ти и Аз в’ Всемира,
във този час, във този миг и занапред.
Простено да ни е, и обич нека има!

$_27

Най – добрият!

 

Бе най-добрият! Сред всичките – до днес!
Единствен Той успя да разпробие
сърцето ми – бездумно и без жест.
Запали светлината и отмина.
Не можех да деля. Не бях предател,
но станах в онзи миг, защото Той
не биваше да бъде обожаван
от този свят! Та Той е само мой!
И стана нощ. И всичките огньове
запалих без вина – почти със гръм,
и с факли любих сенки и разколи –
отдавах блудна женската си гръд.
Нощта сервира чаши със отрова –
бях жадна. Господи, как пих!
Насладата усетих, като манна.
Прописах стихове. Душата си пребих.
Бе най-добрият! Сред всичките – до днес!
На кръста ме разпъна за разпятие.
Прости ми тайно. Аз не си простих – в протест.
И е на педя обич – за проклятие!

10624791_4971738347493_637090299891421378_n

Обичам те такъв – да ме прощаваш!

 

Светът да полудява – Ти недей!
Обичам те такъв – добър и скучен.
Да бъдеш като тях дори не смей,
да се променят те. Удобен случай.

Не вярвай в диагнозата им – „Лош!“
Доброто ще спаси света – На Веки!
Ти смъртен си, а те говорят – „Прост
е всеки, щом не лъже!“ – и им пречи.

Обичам те такъв – добър и благ.
Когато ме целуваш ставам песен.
Бъди до мен до сетния ми час!
Такъв те искам! Те да казват – „Лесен!“

Та, лесно ли е днес да си човек?!
Дори да полудяват – Ти оставаш!
Добър – до Бога, до Началото – Во Век!
Обичам те такъв – да ме прощаваш!

du-ket-hon-hay-chua-ban-nen-doc-bai-nay

Изповед

 

Обичам да си пийна у дома.
Ракийка – две, и биричка студена.
Не съм богоизбрана със крила,
в семейство на селяци съм родена.

Обичам да мълча след дълга нощ.
Да спя до обед – работа не искам.
Не съм родена да съм рицар, вожд.
Покривам се на завет и не пискам.

Обичам да е лесно – и от раз,
това, което искам да го имам.
О, ангел аз не съм! Изобщо Вас
разбирам днес – направо Ви убивам.

Но по-добре така. Съдбовна нощ!
След втората ракия си признавам;
Да, лоша съм – на „пъти“, за разкош.
Засрамвам се – и мигом обяснявам!

И първо ще ви кажа, че ако
гореща болка силно Ви задави.
В гърдите, ако легне страшно зло,
и мислите най-черното ощави:

веднага адресирайте до мен,
изплашените си човешки вопли.
Ще бъда на мига при Вас, за ден,
сърцето ще Ви стопля, за да помни;

да, лоша съм – признах, за кой ли път!
Ранявам не от упор – от „веднага“,
но има ли човешка нужда Тук,
отивам първа, браня – и оставам!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

За пръв път

 

Днес, за пръв път от толкова време,
моята младост застана пред мен – на колене.
Позакашля се сухо, погледна ме тъжна,
позамисли се нещо – и накрая си тръгна.

11139386_833772116740609_7394536935753707570_n

Различни

 

Понеже сме различни Ти и Аз
и нещо все не ни е както трябва,
понеже не успях да свия крак,
пред твоите очи и да припадна.
Опитах да ти бъда опонент,
надявах се да бъдеш моят Майстор,
отчаяно да искаш само мен
и всичко друго да е маловажно.
Любов поисках – даваш ми криле.
– Иди лети, ти, моя Маргарита! –
ме пращаш по света къде ли не,
но мене всъщност пита ли? Не пита!
Не искам ти крилата – Боже мой!
Плъзни ръце по жадното ми тяло,
вържи ме със въже – лице в лице
и ме люби без дъх, до прималяло.
Не питай, а ме късай на парче,
убийствено целувай, наранявай.
Да бъдеш като другите не смей,
душата ми разкъсвай, не прощавай!
Евангелието не ми чети,
на кръста ме сложи – свето разпятие.
Ти моят Бог във този свят бъди
и ме изкупвай, като Дяволско проклятие!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Помощ! 112?

 

– Помощ! 112?
Принцът ми каза, че не съм принцеса.
Животът ми пропадна на а’ мнайсет…
По дяволите, чудесата къде са?
Никога не е боляло повече,
сънищата се разбиха с трясък,
Алиса била измишльотина,
а страната и́ – на куково лято /че и оттатък/.
Само принцесите ги будели с целувки,
звярът дори бил по-красив
и чакал от друга милувки.
Небето изревава надеждите ми,
оня, срещу мен, си събира във сака одеждите…
Счупено ми е – избягаха цветовете!
Като всяка грозна истина
оставаме с нея накрая двете,
и някаква тъжна обреченост
да не помниш даже кой си,
нито закъде си тръгнал,
а да крещиш зад гърба му бездумно:
„Мой си… по дяволите… мой си…“

11752468_816042295180258_85357806753536779_n

Ревност

 

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават.
Една частичка в мене все не спи,
страхува се, че вече остарявам.

Тъгувам те през всичките си дни,
в които ни разделят разстояния.
Във всеки миг те търся със очи,
да ме дариш с любовни подаяния.

Една ужасна болка ме гори,
нашепва ми издайнически вечер,
че не очакваш мене призори,
че този миг е толкова обречен.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Коледно почистване

 

Събрах в чували всички грехове,
в душата рециклирах гняв от ядове,
направих си камарка „Бесове“,
в средата нагласих сърдечни спадове.

След утре вече няма да теша
на вехтите си грешки суетата,
намислила съм – хвърлям ги сега,
изчиствам и прегръщам с хъс съдбата.

Тя рядко се изправяше пред мен,
заровена в боклука, като в яма.
Не я пожалих – хвърлях всеки ден
върху и́, и се правех, че е няма.

Но днес е Коледа и аз реших:
сърцето си отключвам – аз палачът!
Почиствам си душата – славен миг,
приготвям чай и с нея ще поплача.

320549_298700966914396_2137855290_n

Уиски с лед

 

„Маноло Бланик“.
Рокля – „Гучи“.
Грим – „Шанел“.
Уиски с лед.
Сако – „Армани“,
риза, бутонели.
Четвъртък – вечер,
чужд апартамент,
бразилска прашка,
свещи – жартиери.
Вулгарен миг,
чаршафи – вик,
Вибриращ GSM
и страст назаем.
Парфюмът чужд,
цигара – душ,
таксита, обещания.
И краят.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Остаря ли, Любов?

 

Какво ми се перчиш, като петел?
От вчера се святкаш и лаеш.
Не си бил щастлив. Ми – добре,
вратата отляво я знаеш.

Опитвал си казваш – с добро
със мен да говориш, но явно
не съм те разбирала – с’ зло
към тебе съм тръгвала ядно.

Децата подкрепяли мен,
и в тях не си виждал опора.
Настройвам ги значи. Кретен!
Махни се – със теб не говоря.

И как да говоря кажи,
когато за толкоз’ години,
върху ми изсипваш вини
и търсиш във мене причини,

за болката – дето стаена
в очите ти виждам отдавна.
Любими, отмина май времето
на нашата обич безславна.

Предлагам ти двамата с теб
да помълчим за минута.
Раздялата тегне навред,
не и пожелавай: „Наслука“.

Не и опонирай – мълчи!
Не и давай хляб – да не знае,
че трудно е. Знам, но нали
със теб се заклехме: „До края“.

64742_1556103474608826_4440105320976563656_n

Смърт, не смей!

 

Студено ми е. И до кости
измръзнала потраквам зъби.
Не мога да се стопля. Зимни нощи.
В кръвта ми студ – душата вие.
Очите ми в мъгла.
Безпътица проблясва в мрака.
Дивашки ужас. Не една
проскубана и гладна сврака.
Мъгла.
Задъхва режещ въздух
гърдите ми немощни
и диря светлина.
Уви, не свети нищо още.
Без лъч огледала
изтръгнали кошмара нощен.
Пияни на света показват
лицемерно мъртви мощи.
Суета…
Такава скръб във гърлото присяда
и дебне смърт зад ъгъла в забрава.
О, где ли Любовта ранена рани ближе!
Да дойде…
В мойта Обич системи да прониже.
Да оживее… пък с мене да се свърши.
Не ща да скитам сред печал,
човешки фарс – убиващ зъл кинжал.
Боли… Усещам Любовта
зад онзи ъгъл стене омерзена.
– Ела, Любов! От мен прелей живота в теб,
но моля те, любима моя – оживей!
– О, Господи, спаси я!
– Смърт! Не смей!!!

 

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга