Тайна

Нищо, че навън е люта зима.

Тя не знае, че ако реша;

имам малка – иглена пролука,

а отвъд градина със цветя.

Запокитвам пуловери – ботуши.

Грим от лято слагам – и пера,

на краката – стъклени пантофи,

вземам с мене само Любовта.

Тя не пита, знае – и усеща,

думите с вълшебства ги топи,

връзва ми косата със надежда,

и огърлица ми прави от звезди.

72138_263323123791257_215250511_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  74  =  82