Нищо, че навън е люта зима.
Тя не знае, че ако реша;
имам малка – иглена пролука,
а отвъд градина със цветя.
Запокитвам пуловери – ботуши.
Грим от лято слагам – и пера,
на краката – стъклени пантофи,
вземам с мене само Любовта.
Тя не пита, знае – и усеща,
думите с вълшебства ги топи,
връзва ми косата със надежда,
и огърлица ми прави от звезди.