Дълго и безобразно много –
тази любов му отива.
Вдишвам – издишвам и е прекрасно,
липсите бавно умират.
И между другото – не боли
и за пръв път е толкова сляпо.
От любовта е, или
от лудостта, че е лято.
Свита във ъгъла ме намира
и ме целува с финес.
Тази любов му отива.
Аз още повече…
Днес.
