Ти, Сърце!

 

Биеш в гърдите, Сърце!
Блъскаш, крещиш, силно виеш.
Знаеш едно, че и две –
нощем в съня ми се криеш.
Уж нямаш глас и лице,
а си до болка познато.
Уж нямаш дъх и ръце,
а ме болиш грубовато.
Кой те забрави, Сърце?
В ляво – в гърдите ми клети.
Как не заспа миг поне,
в дните ми сиво-проклети.
Тъй ми е трудно със теб,
аз не успях да те имам.
Всичко си Ти, и до днес,
биеш в света без причина.
Искаш ли малко със теб
да поговорим по залез,
да ми разкажеш за ден,
мое ли си, или назаем!

1 (2)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

58  +    =  66