Приятелю, душата ти тъгува.
Така ми се прищя да те прегърна!
Да можех бих ти дала на минутата
сърцето си, последната си риза.
Да изтъгуваме тъгата двама с тебе,
да я изпратим, нека да си ходи.
Хвани ръката ми и бездната проклета
заплюй я във лицето! Tи го можеш!
Очите ти ме гледат безнадеждно.
Опитай с моите във този миг и виж,
светът е просто сцена на Живота,
поклон да му дадем – да продължим.
Обичам те, и в мигове такива,
до теб ще бъда аз до сетен час,
и болката, гърдите ти ранила
ще излекувам .
Ти си – вярвай силно Аз!
