Той хвана чашата с кафе…

 

Той хвана чашата с кафе,
отпи внимателно, полека,
потърка двете си ръце
и си призна на ум успеха.
В леглото беше точно Тя,
във вариация – Мадона,
възбуждаща – с вулгарен чар,
във неговия ад – икона.
Светът без Бог – в това легло
приготвил беше му разпятие.
Любовница – за през нощта,
любима – за проклятие.
Реален миг. Без капка свян.
Димящ из стаята с цигара
се приближи до нея ням
и коленичи пред олтара.

hqdefault (1)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

48  +    =  52