Той не се привързва за ден,
аз не храня напразни надежди,
свободата облича пред мен
и е хубав във тези одежди.
Той не сплита със римите стихове
и мелодии с тях не нарича.
Гледа нежно, но много студен,
всеки ден любовта ми отрича.
И живота без мен начертал,
в ранна сутрин по мъжки обяздва.
Той е много първичен и прям,
затова го обичам и вярвам,
че ще дойде в живота ми ден,
след ужасно студената зима,
моят рицар ще застане пред мен,
осъзнал изведнъж, че ме има.
И тогава светът по-красив,
като вик в този миг ще възкръсне,
и реки от любов ще текат,
ще се любят с вълните си нощем.
И тогава след много лета,
ветровете завързал в компаси,
стиснал здраво във длан обичта,
на колене ще каже: „Една си!“