СЪДЪРЖАНИЕ,  ПОЕЗИЯ,  ГЛАСЪТ НА СЪРЦЕТО

Той

 

Той постоянно измисляше стълби.
Виждаше вълшебни неща.
Очите му грееха.
Миришеше на трева.
Маскираше се като лятото.
Плуваше с ято риби.
Предвкусваше неочакваното
и се научи да свири.
Той постоянно чертаеше стълби.
Рисуваше си крила.
Усещах с гърдите си пулса му.
Ваяше чудеса.
Говореше на звездите.
Приспиваше вечерта.
Обичаха го и птиците,
подаряваше им пера.
Той до последно бленуваше стълби,
закачаше ги над пропастта,
и се изкачваше към небето безмълвен,
в любимите си небеса.

SqOJPd1fdI8

Show Buttons
Hide Buttons