Този вятър стар, самотен, лош,
те е лъгал… Чуваш ли?
Не тръгвай…
Тук при мен си. Нищо, че е нощ.
Светлото със пръсти ще ти върна.
Нека те прегръщам като дом,
в който с много обич ще те има.
Предбиблейско… Мога го.
Закон!
С теб през всяка болка ще премина.
Няма да те дам на този студ,
който във съня ти идва гладен.
Ти не си изгубен…
Той е луд,
щом го мисли! Лош е и покварен.
Този вятър с мирис на лъжа,
е едно безбожно страшно НИЩО!
С две ръце и обич с теб
СЕГА,
ще го разтопим от тъмно – в ЧИСТО.