Любовта ни лежи разсъблечена – гола,
между наш’ те тела – и мълчи.
Тишината е нейната висша природа,
пари въздухът – малко горчи.
Проговаря единствено – само, когато
ме изпиваш до дъно – с очи.
От сърцето се стрелва – и забива познато
във гърдите безумни стрели.
Любовта ни лежи разсъблечена – гола,
по – скандална от всяка жена.
Докосни я сега – пък дано проговори.
Ти целувай – а аз ще мълча.
