Вълча орисия

Ти сякаш си прострелян – ти си луд!
Със стихове заплювам те в лицето,
замерям те със рими пълни с’ студ,
нахълтвам – като буря във сърцето ти.
През пулсът ти прокарвам жива стръв,
държа за шията най – свидните ти вопли,
с надеждите ти пия прясна кръв,
проклинам този поглед – доживотно.
О, Боже – събуди се! Ти си луд!
Като те гледам – иде ми да вия,
дотегна ми от овчия ти дух.
Обичам те – ех, вълча орисия. 

 

83ecda91603cb9c60aaca5b964f6b1aa

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  11  =  17