Аз мечтая за макове
в две любящи ръце
и за птичката пролет направила.
Без предпазни колани летя
и събирам в сърцето си –
тишината преляла в обятия.
Аз мечтая за дом,
и го имам в очи,
дето тайни разказват с ръцете си.
Вече нищо не чакам,
просто дишам – завинаги
и рисувам звезди във небето си.
Пълнотата се случва –
натежала от мен.
Няма утре, вина – монолози.
Аз мечтая за макове
в две любящи ръце
и се раждам ужасно възможна.
