Когато се разлистваш вместо пролет,
а вън пчелите сякаш са умрели.
Хорото възкресило се предколено,
разпада се на смърт и блудно време.
Не е ли час за раждане – умираш.
Животът даже там не ти помага.
Когато не намираш в нищо смисъл,
дори да се стопиш – не ти прощава.
Не ти минава даже да си птица –
в небетата на хиляди мечти,
валят ли дъждове над градски жици –
кървят ли от безверие души.
Какво от туй, че всички са щастливи,
когато не довиждат твойта болка,
трамваите минават на кокили.
Отгоре ти да минат!
Стига толкова….
Прогледнал – непрогледнал…
Суета!
Обичай си децата, брата – хляба.
Приятелю, животът е игра…
Живей Сега! Но нивга за награда!
