Дъх в секунда.
Юни.
Нощ
и Ти.
Пада мрак,
а всъщност – побелявам.
Тиха лудост,
шепа грях –
кърви.
Потни длани,
после се стопявам.
Лятна нощ.
Посрещам по липи.
Тежка жажда,
бряг в бутилка вино.
Пада мрак,
луна, звездите –
Ти,
а морето
ражда,
ражда
синьо.
Не на заем,
не от интерес.
Дъх в секунда –
юни,
чувство в ляво.
някакъв неистов див копнеж.
ТОЙ и АЗ от тази нощ сме ЦЯЛО.
