Тази стара година си отива самотна.
Съжалявам, обичам я – дано ми прости.
С куп надежди обличам узрели мечтите си
и към Новата с трепет отправям очи.
Тя пристига с наздравица и до дъно греховна,
като млада, разголена – светла жена.
Разпиляла косите си, тъй пенлива и волна
с обещания хиляди, със шампанско – заря.
И усещам във въздуха светлина, обаяние,
ще бера чудеса 365 дни.
Всяка клетка във мен я очаква с признание.
Нова Годино, ела!
Влез при мен и Бъди!
