Във мен живеят няколко жени,
една през друга – шемети до Бога.
По цели дни главата ме боли –
доказват, спорят, бият се – говорят.
Сърцето ми – сергия на пазар,
за всеки лев душата ми продават.
И нямат срам, и нямат жал –
не спят, не млъкват – викат и се карат.
Във мене няма ни едно место,
в което да се скрия и избягам.
Разпъват ме на кръста – страшно зло
със мене стават – с мене лягат.
Опитах да им кажа не веднъж:
– Поспрете, моля – чуйте ме, за Бога!
Във мир да поживеем и добро,
а аз ще Ви помагам, както мога.
Не чуха и не спряха – нито ден
чрез мене нараниха много хора.
Отчайващо е… Силата е в мен…
а аз дори със тях не се преборих.
