Женски окончания

 

Не укроти плътта ми, а напротив!
Върху ми още тръпне всяка клетка.
Отдръпна се, като дервиш от мен,
с изящество в безплътностна походка.

И гневните ми женски окончания
самотни белезите шиеха.
Протест срещу ми вдигна и душата,
без изгледи за някакво примирие.

Усещане за хладнина от вятър
по запустелите ми улици,
забули в черни облаци съдбата,
просветна смътно нещо минало и тъжно.

В желязната тъма на този ден
с касапски нож нарязах самотата,
преди да плувне сокът върху мен,
приших отново на гърба си с вик крилата.

Изправена на задните крака,
дърво без корен – тръгнах по Земята.
Ръката ми посегна към Света,
но пукот от борба строши ребрата ми.

А скалпелът рисуваше плътта,
която му отвръщаше ревниво,
че няма друга болка на света,
по-силна от това – да е без Него!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7  +  2  =