Животът ме научи да греша

 

Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.

Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце – идва есен,
и че дълбоко – вътре сред пръстта,
се ражда житото – след морна песен.

Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много, много свидна,
когато падна – ставам след това,
разбрала, че съм всъщност адски силна.

Разбрала, че когато преболи
изгрява ден и той е още по-прекрасен,
след болката – започва да ръми
и погледът избистря се по-ясен.

Животът ме научи да греша,
калих сърцето си – започнах да прощавам,
и грешка подир грешка осъзнах:
обичам да греша, за да създавам!

a6746b3c55370ad4fa9b1962ea6cbf36

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3  +  6  =