Отлюспи се небето в този студ.
Настръхна кожата му –
мускули потрепнаха.
Ръцете му се свиха на юмрук
и облаци по веждите му клепнаха.
По белите стърнища се разля.
Пропукаха се мислите му ребром,
ръкавите нави и заваля.
Снегът се стрелна от гърдите му лежерно.
Отлюспи се небето – заживя.
Такива дни си имаха причина.
В сърцето му не гнездеха ята,
но пък от днес невеста ще му бъде Зимата.
