Снегът танцува. Сънените улици
преди да се приспят снегът целуват,
а преспите усмихнати до тях
закачат се и с вятъра лудуват.
Той зимна песен тихо пей,
разказва на случайни минувачи,
истории за бури – снегове
и с щипване по бузите ги плаши.
Зад мокрото стъкло седя и гледам,
със дъх го топля – както топлех теб.
Една сълза опитва с мен да плаче,
със устни я целува – както теб.
