„О, Българийо, нека
имаш жребий нелек.
Теб тринадесет века
те насилват през век.
Помълчи за минутка,
нямаш капка вина.
Ти не си проститутка,
ти си честна жена.“
Недялко Йорданов
Знаеш ли, моя Българийо,
силно ми се крещи!
И ми е много болно,
и ме задавят мъгли.
Дадох ти моя Родино,
пълен със грижи живот,
и ти надянах Любима
своят тегобен хомот.
Ти ме отгледа честита,
имам си майка, баща.
Кърми ме с твоята сила
и ми дари Любовта.
Аз позволих да те мачкат
и те насилват през Век.
Чуваш ли, моя Българийо,
срам ме е, че съм човек!
Ти ми прощаваш, о, зная,
каза ми твоят Балкан.
Ще е със мене до края,
мога ли да се предам!
Мога ли да те оставя?!
Да забравя това море?!
Нивите – урожая,
хората скъпи до мен?!
Как изморена от грижи
вечер поглеждам небето,
и ми е мило, Родино,
че съм детето ти клето.
