Преди да дойда мамо, у дома,
на нашата планета, през Вемира,
звездичка бях и твоя верен знак,
където и да беше те намирах.
Понякога, когато ти насън
ме търсеше, объркана и плаха,
със вятъра пристигах кротко вън
и пеех песен да те върна на Земята.
В олтар превърнах твоето сърце,
и дълго на колене там се молих,
да ме поискаш силно и в дете,
в утробата ти Бог да ме положи.
И стана чудо – Господ е добър,
за тебе Той изобщо не пожали
звездичката си, дето в твоя сън,
от тъмното до светлото те пази.
Сега сме заедно, сърцето ти е в мен,
и аз живея здрава и щастлива,
а ти се грижиш мамичко, за мен,
най-светлата звездичка във Всемира.
