Объркал си адреса, Обич Моя.
Не те виня, не искам обяснения.
Съдбата често пъти праща зов,
към който тръгваме незрящи и в съмнения.
Объркал си адреса. Този дом
отдавна никой никого не чака,
отдавна пътната врата със взлом
разбиха преди тебе за отплата.
Обичах силно – сбирах ред по – ред
покъщнина, огнище – топлина.
Обраха всичко. В този ден
ме срещаш много тиха и сама.
Не ме вини. Вината е илюзия,
за твойте рани вече нямам лек.
Объркал си адреса – Обич Моя.
Не ми остана нищичко за теб.
