MARGALO
Кому е нужна свобода,ако не може да дарява –усмивка, топлина, сълза,огнище, милост – късче залък.Кому е нужно да лети,ако небето му е празно,и няма с кой да споделитова, което му е важно.Кому е нужна сутринта,заспивайки самотен вечер,сред суетата на света,богат – на беднота обречен.Едната смърт ненужна сякаш,ни ражда всъщност за любов.Най-простите неща са даром,а …
Все някой ден ще свърши всичко със смъртен акт, ковчег и плач. Ще си отидеш кротко, тихо, а може да те изпреваря аз. И слава Богу,както каза навремето един поет: „Добре де – нищо ново, и жив съм те целувала студен„ Та ето шанс, да пиеш с повод! О, слава Богу, без вина, и …
Споделяне Септември влезе през нощта – заплакаха звездите. морето силно изкрещя в лицето на вълните. Една предадена сълза към дъното се втурна, неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна. От уплах кръглата Луна не искаше да гледа, обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена. Септември беше обещал по тъмно да не взема душата тъжна на …
Седеше точно срещу мен, и се отразяваше тъгата ми в лицето му. В кафенето зад нас нещо се случваше, нещо, което не беше от това време. Когато любовта гледа през рамото ти – нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто. „Келнер, сметката!“. От там – до тъгата разстоянието е: „Довиждане!“, и следващото утро се превръща …
Само тогава ще те целуна, само тогава ще те прегърна, само тогава ще обещая, тогава, тогава, тогава – когато спре да е хладно, когато пътищата са напред, когато днес не е рано, когато утре не е късно, когато очите ме откриват сред непознати очи, за да съм жива, да съм жива, жива. Някъде се ражда …
Последното „Обичам те!“ ми го дадоха срещу касова бележка. Последвалата ревизия не уточни липси. Пито — платено. Обаче, нѝ беше заситена жаждата — нѝ глада. Данъци предстоят. Откъде накъде аджаба, и коя бях аз да не се вписвам в общия ред. “ — Тука има закони!“ — знае явно, негодникът клет! Кочанът ми е на …
Най-злокобно нощта заприлича на истина, и приклекна над стръмната урва, а отдолу скимтеше с дрезгав плач любовта, като долна, отритната курва. Колко подло сънят се изниза на пръсти, подминавайки ъгъла в тъмното. Две пресечки надолу скри се в първата къща, замаскирвайки пътя за връщане. Гневно лаеше псе и животът се сви на кълбо, вместо него …
