Стефи Стефанова
Смятаме за много по-нормална лъжата от истината. Най-честата лъжа, която сме възприели, като нещо хубаво е отговорът на въпроса „как си?“, да отговорим с „добре“, когато всъщност ни боли и изобщо не се чувстваме добре. Страх ни е да бъдем себе си, страхуваме се да свалим защитните си брони, да не би някой да ни …
Купих тази рокля в един студен ден.Един ден, от ония много студените, в който не разбираш от къде идва студът, от вън или от теб. И за да преживееш деня, си рисуваш слънце. Проваляш се, но не спираш, защото иначе сърцето ще изскочи от гърдите и ще те изостави, а то е последното, което не …
„И заживели щастливо“, новата книга на Мадлен Алгафари. Нещо, което много си струва. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Получих невероятен подарък от голямата българска художничка Поля Радева. Талантът и докосва сърцето ми. Благодаря ти, Поли! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Изпращам тази година с благодарност. Щастлива съм и благодарна, че съм жена. С моето женско сърце обичах. Обичах близките си, децата си, приятелите си, познати и непознати хора, които по един или друг начин ме докосваха. С моите женски ръце галих, стисках – пусках, милвах – удрях, перях, готвих, плетох – разплитах, рисувах, подреждах – …
Има хора и хора. Любови и любови. Семейства и семейства. Затова никой съвет или мъдрост не работи при всички хора. Понеже са празници, добро се прокламира навсякъде. Всеки текст прелива от формули за добро, които от своя страна ще ни донесат добро и светът ще стане едно по-добро място. За съжаление обаче в …
Подаръкът ми за Вас е скрит в иконата на фейсбук. ПОЖЕЛАВАМ ВИ СПОДЕЛЕНОСТ! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Кому е нужна свобода,ако не може да дарява –усмивка, топлина, сълза,огнище, милост – късче залък.Кому е нужно да лети,ако небето му е празно,и няма с кой да споделитова, което му е важно.Кому е нужна сутринта,заспивайки самотен вечер,сред суетата на света,богат – на беднота обречен.Едната смърт ненужна сякаш,ни ражда всъщност за любов.Най-простите неща са даром,а …
Все някой ден ще свърши всичко със смъртен акт, ковчег и плач. Ще си отидеш кротко, тихо, а може да те изпреваря аз. И слава Богу,както каза навремето един поет: „Добре де – нищо ново, и жив съм те целувала студен„ Та ето шанс, да пиеш с повод! О, слава Богу, без вина, и …
Септември е. Не го обичам. Крадец на мечти. И да ме упреквате – чувствам го. Влезе ли септември, започва играта „да играем на мечти“. Омагьосваме се, че чакаме Коледа, примерно… Ще е канела, печено, плетени чорапи, тиква. Ще купуваме подаръци, ще подреждаме дома и близките си, в опит за грижа. АЗ ОБИЧАМ МОРЕТО! Онова синьо …
Не се вини Стояно, на никого нищо не дължиш. Не им обяснявай и не се оправдавай. Лесно е да те съдят и поучават, ама ти сутрин сама се будиш и сама каиша дърпаш. Ти си си за мъж, за баща и за брат. Не се вини, че като почука оня му отваряш и после …
Един важен за сърцето ми мъж, днес има рожден ден. Вестник „СТРУМА“, 05 септември 2020 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Споделяне Септември влезе през нощта – заплакаха звездите. морето силно изкрещя в лицето на вълните. Една предадена сълза към дъното се втурна, неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна. От уплах кръглата Луна не искаше да гледа, обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена. Септември беше обещал по тъмно да не взема душата тъжна на …
Седеше точно срещу мен, и се отразяваше тъгата ми в лицето му. В кафенето зад нас нещо се случваше, нещо, което не беше от това време. Когато любовта гледа през рамото ти – нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто. „Келнер, сметката!“. От там – до тъгата разстоянието е: „Довиждане!“, и следващото утро се превръща …
Само тогава ще те целуна, само тогава ще те прегърна, само тогава ще обещая, тогава, тогава, тогава – когато спре да е хладно, когато пътищата са напред, когато днес не е рано, когато утре не е късно, когато очите ме откриват сред непознати очи, за да съм жива, да съм жива, жива. Някъде се ражда …
Няма по-невероятно усещане от това да срещнеш човек, който създава красота! Представям Ви реклама от Драго Шолев – голям български режисьор, с невероятно красив ум. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Последното „Обичам те!“ ми го дадоха срещу касова бележка. Последвалата ревизия не уточни липси. Пито — платено. Обаче, нѝ беше заситена жаждата — нѝ глада. Данъци предстоят. Откъде накъде аджаба, и коя бях аз да не се вписвам в общия ред. “ — Тука има закони!“ — знае явно, негодникът клет! Кочанът ми е на …
Най-злокобно нощта заприлича на истина, и приклекна над стръмната урва, а отдолу скимтеше с дрезгав плач любовта, като долна, отритната курва. Колко подло сънят се изниза на пръсти, подминавайки ъгъла в тъмното. Две пресечки надолу скри се в първата къща, замаскирвайки пътя за връщане. Гневно лаеше псе и животът се сви на кълбо, вместо него …
Той внезапно порасна и не вярва във мене, признава си. (по стъклата се стича безгласно разтопеният дъжд). Мелодрами и рими детински го дразнели, от любов не се губел — имал дупе за трудния път. Проверява дали го разбирам под вежди, и ме мъмри — (аз блуждая и треперя от студ), и отпи от бутилката бира …
Откакто се помня те чакам, нарамила всички по-раншни несъстояли се срещи, с цялата ми непревземаемост, загубена в норми и странни явления, да превърнеш в НАЧАЛО, края. Да накараш мислите ми да спрат да подслушват съмнения, да ме убедиш, че мечтата СЕ СБЪДВА, без компромис. Да не зависи от мене материята, ДА МЕ СПОИШ в себе …
Аз, със своята тъпа бездарност, и за убедителност на всички — подвързана по азбучен ред и подразбиране, коварно създавам стихове, с подозрение за автентичност. А кадърните кроят седем пъти и чак тогава режат, душевната им фасада — прилична, надничам зад нея — невежата, надничам и не разбирам… Някакво анархично, настръхващо тъпоумие ме обзема, докато рухна …
Пакет със семки, плюс диван, и вече трети филм по-ред. Ще каже някой: “Тия двамата съвсем не са “У РЕД!”. При тая строга изолация, насред световен ред и глад, да чоплиш семки с някого, Е равно на ЛЮБОВЕН СВЯТ! Е равно на ДА ИМАШ ВСИЧКО! Сред тоя карантинен свят, ще каже някой “ТИЯ ЧУПЯТ РЕКОРДА …
Моля, незабавно изпратете, заверен с оригинален подпис — пропуск на небето, за да ми дойде на гости, за да не виси самотно навън, като портрет от минало време, и да говори с мен само на сън. Моля ви, помогнете му! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Един Дартанян си поръчвам веднага — със знак или съвпадение, няма значение. В момент на прозрение да се сети за мен преди полунощ, и да бъде най-правилното решение на всеки въпрос. В изречение като: “Голямата любов… ” — да пасва идеално. Да звучи леко в рими, но не тривиално. Никога да не намери сили да …
Трябва да е НЕПОСИЛНО — гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало. Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ — да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена. Трябва да е КРИВА ОРБИТА — хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета. Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА — да ми преливат отрова в …
В мига, във който се споделям с теб — поемам дъх, за пръв път ставам кротка. Прохладна утрин, всичко е любов, обличам най-красивата си рокля. В мига, във който се споделям с теб ще ти разказвам нощем страховете си. Безмълвно откровенното момче, докато спя, ще ги троши с ръцете си. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз те чакам нощи и дни, във всички лица те търся. Тъжна съм и така ми личи, а времето все бърза. Ти дали като мен, пресичаш неспокоен — улици, градове и търсиш моя поглед. Премина и днешният ден, в съня ще те очаквам, ела реален и седни до мен и повече не бързай. Твоя дъх …
Щом паднеш във краката на страха, а той на шията ти крак постави, и с цялата си черна суета, опитва всячески да го намразиш, наврял си нагло мазното лице в лицето ти, и ражда злобно мрака, преди да ослепееш в този ден, преди да спреш да дишаш и очакваш, преди да се простиш и предадеш, …
Винтовете ми разви и дъските ми изхлопаха, щом ме посече с очи, прехапах се от умора. И се назъбих в очакване да изпопадам по пода, за пръв път душата ми пред някой седеше гола. Изплаших се, всичко живо тръбеше в мене за помощ, силех се да намерявъв безпорядъка повод, силех се да открия смисъл във …
Аз не измервам любовта с думи, и с цифри не я измервам. Виждам я в две очи, виждащи само мене. Две очи, слепи за целия свят, две очи влюбени безпределно, като дом, като път, като бряг. Аз не измервам любовта – нямам време. Тя живее във мойта душа, отглеждана – от ТЕБЕ! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ах, морето… Моята огромна, съдбовна любов! И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце. Благодаря на …
Видеоклипът е направен на тъмно, за да се слуша вечер, когато си почивате. Тези от Вас, които имат нужда от зрителен контакт, съм сложила снимка. P.S. Клипът е под снимката Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно. За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – …
Тези два акварела красят от месеци офиса на английска застрахователна компания. Изключително съм горда и благодаря на целия екип, който оцени моето творчество! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Кукла Алекс вече я гушка една усмихната 13-годишна принцеса, казва, че е нейн талисман и й носи късмет! Късмет Алекс! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Любима! Правих я за една принцеса, която много и се радва в момента! Щастлива съм да Ви представя Ная в процес на работа. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Джиджи си има собственичка, която редовно го съблича гол и не му връща дрешките, биберона и чорапите 🙂 Оставя го без памперс и го учи да ползва гърне 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Кукла Бо е бой 🙂 момче, и аз я измайсторих за едно невероятно малко момченце от Индия, което искаше братче, и докато си го получи, обеща да му разказва истории всяка вечер, преди да заспят. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Планината е магия. Магия, от която не мога и не искам да се откажа. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Морето е най-голямата ми любов! Всичко останало е след него.. Е, не всичко. Освен онова, с което обичам да споделям морето – любимите на сърцето ми с любимото море в душата ми. Това място стана мое. Един ден, много скоро може да живея там… 2017 и Неа Парамос + Маргало and The LOVE! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Керванът върви, кучето лае, за два гроша любовта остаря. А аз съм ти вярна години, и те държа за ръка Аз все тъй те обичам глупашки, че на коя кучка да те дам, оная дето скимти и лае, и за два гроша ще те направи зян. Не те давам момче проклето! Псувай ме! Тъмен …
Едно другарче ме повежда, с усмивчица ми прави път. През сажди гледа ме надежда, а бесовете й пищят. С любов ме глади по косата това другарче с поглед благ, а жителите ни оплакват, ще кажеш свърши този свят. Нахлуват в скритите ми тайни, разголват всеки тъмен кът: „Надеждата ми черна знае ли, къде вървим, …
Няма план за завръщане. Тук вече е нетърпимо тясно. Комбинации от мигове, междувременно не на място. Голо дърво отсреща, въпреки, че е лято. Сякаш ми казва нещо. „М**** му! Губя някого!“ Имам да плащам грабежи: очите, целувки, залези. Той се обича трудно, и се оказа заем. Положението – химично: хормон на щастие – нулев. …
Когато вън крещи без глас луна и чука по прозорците ти вятърът. В ъглите диша тежко светлина, дъждът изтрил е спомена за лятото. Под нечий прицел щом си точно ти, а в този миг е важно да живееш, и молиш се на двете му ръце да те прегърнат, вместо да се смеят. Навярно имат …
Поезията ми мълчи снишила глас и търси във сърцето ми опора. Ръцете й треперят, чака знак в очите на минаващите хора. Прескача я светът, светът навън се черпи със пороци и скандали. От бивша нежност станал сляп и зъл. – Поезия? Коя пък беше тази?! Коварството замества гласове, мълчейки се предаваме взаимно. Какви ти …
Дотогава нищо нямаше смисъл. Вятърът беше просто вятър, морето вода, сърцето мускул. Дотогава и дните се кълвяха орисани, и си вадиха очите безумни. Две чайки в небето летяха, а то не беше небе, беше стръмно. Всяка грачеше другата и я кълнеше до тъмно. Дотогава бях равна, вятърът беше свидетел, залудо ми гонеше мислите, пеейки …
Градът е всъщност много по-студен, откакто заговорихме за зима. Ноември не умее като мен да се прикрива с грим, и всичко става сиво. И всичко е безсмислено след миг. Две токчета разцепват тишината. Кварталното кафе, цигарен дим, горчива глътка, и се срещаш с вятъра. Градът замръкна още по-студен, откакто замълчахме за последно. Една жена, …
Най-вероятно всичко започва, точно когато заспим. Той ме понася на дървена лодка, моят единствен любим. Най-вероятно нямаме грижи в тия среднощни реки. Всичко се случва съвсем наобратно. Най-вероятно мълчим. Просто защото съвсем вероятно нашият свят е честит. А мисълта да се върнем обратно… Моля те, нека да спим! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз съм бременна с’ щастие! Но така не намерих подслон да родя. В този мачкащ до кръв и до синьо живот, как живот да му дам и тогаз да умра. Аз съм бременна с’ щастие и прехапвам родилните мъки! Да го нося до гроба в тая черна и сляпа земя, о, аз зная, че …
На Коледа не искам чудеса! Не искам да очаквам, да намирам под грейналата коледна елха подаръци – аз искам да откривам в очите на обичните до мен, онази нишка – сгряваща душата, разбирайки във този светъл ден, че са щастливи, Боже, както някога… Останалото – тленна суета! Останалото просто е спектакъл! Ръце в ръце …
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Прекарах почти една година от живота си в Благоевград, следвайки сърцето си. Там преживях много и най-различни емоции, прекрасни и не само, но накрая винаги Благоевград побеждава 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз няма да падна. Обичам калта, познавам я още от малка. Баща ми показваше често със власт, жена ли си – тъпчат те: „Мамка ти!“ Години облизвах от устните кал, а нощем болеше до фибра. Но аз се научих, смиря ли се, знам, един ден калта става глина. Прощавам ти. Нищо, че силно боли, …
Няма как да не бъда щастлива, когато приятели пътуват километри разстояние за да ме видят и прегърнат. Вчера беше един от онези изпълнени с обич дни, в които някой просто така, уж случайно идва и ти засвидетелства доверието и обичта си. Благодаря ти, Диди ! Ти винаги ще имаш специално място в сърцето ми! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Току-що изгледах репортаж на БНТ, че се подобрявали още повече здравните грижи в града, в който съм в момента, и съм меко казано… няма да кажа бясна, ще използвам думата объркана. Преди 10 дни лежах в болницата тук. Ще спомена само, че нямаха памук, за да ми бият инжекциите. Нямаше дори одеяла. Предложиха ми …
Представяме Ви проекта Manu, който има за цел да покаже многообразието от български таланти. Желанието ни е да споделим творчеството на български творци в областта на литературата и визуалните изкуства. Проектът Manu – ТУК Краси Танев – фотограф и Маргало в проекта – ТУК И страницата във фейсбук – ТУК Маргало в проекта Manu: Share …
Имате ли въпроси, колебаете ли се за нещо, директно ги отправяйте към него. Пробвах веднъж, затворих очи и му казах: „Ти си тялото нааа Боряна!” и коремът веднага ме преряза, а устните ми се изкривиха нагоре в някакво подобие на усмивка. Когато обаче му казах собственото си име, то козирува и нищо никъде не …
Когато стана НИКАКВА и СИВА, по-лесно ще ти е да абдикираш. По-лесно ще се оправдаваш, че няма на света добра причина, да правиш „никаквицата” ЗНАЧИМА! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Такава ме обичай – имаш само мене. Във този миг, във този час – Сега! С тъга не ме обличай – с обвинения. Прощавай ми, единствен Ти в света. Защото те обичам съм различна. Във този свят, на таз Земя – Во Век! Целувай и прегръщай безнадеждно. Боли те, но без мене – няма …
Вече бях там, където исках да бъда. Тази част от живота си наричам Съдба! В песъчинката малка се побира Всемира, а дъждът се налива в лоза. Не ми се иска да съм другаде – вече не! Сега ще си кажете: „Луда!“, но пред мен е повярвайте синьо небе, и съм Там, за където пътувах. …
Ех, силно момиче! На 20, на 40, на 62! Не ти ли преля от обичане, не се ли прегърби от мъже?! От пожълтели пердета и делници не ти ли присядат лъжите, и всички препили тръпки, и все да те плашат, и все да те дебнат, пияни човешки постъпки. Ех, силно момиче! С бумтящи в …
Всички жени, пропълзявали някога в дните ти,се молят, да не те мога.Молят се, да те боли.Да те боли точно от мене, да те ранявам точно аз.Всички жени, махали зад завоя на времето, за да ги видиш –сега са на крак.Сега са на крак и веят байраци.Сега палят огньове и развяват безбожно коси.Всички жени, пропълзявали някога …
Гуркия идийот са улюбил у мене. Пък ас куга била съм вярна, ич ни знам. То даже нощем дукът спъ съм ду кулене у локви, върлям къч и мажа с кал. На сляпата ниделя съм рудена. Ужасна – нивъспитана жина. Тя даже майка ми виднъш на мене ми речи: „Ша съ утрикъ! Брех! Ти …
1. Поезията не е труд, тя е призвание. 2. Поезията е между другото. Свърши си работата, после никой не ти пречи да си пишеш. 3. Поезията не се плаща, защото няма тираж. 4. И на Запад е така. 5. Държавата не е длъжна да се грижи за поезията. 6. Никой не се интересува от …
Честит празник, мила! Ти също си „виновна“ – да ни има! Не мога да ти посветя, стих 🙂 нито клип 🙂 Само сърце… Живот… Мечти… ЛЮБОВ! ОБИЧАМ ТЕ! Написа: Иван Лалев Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Под моя камуфлаж от памтивек, гладува обич костна, тиха, сляпа, за да насити оня благ човек, по-гладен и от мен и сиромаха. Гладувал дълго, тихо – станал труп, превърнал се от обич в извинение, нарамил в култ и Бог, и брат, и дълг, прегърнал за разпятие съмнения. Смъртта ме прокълна във онзи ден. „Кого …
Не ща да знам къде със любовта зачевали деца, и сте мечтали. От кой бакалин вземал си солта, пердетата във хола. Как те гали. Какво „до вечност“ си и́ обещал. Червени, руси, черни ли, косите и́ са. Във скута и́ намирал ли си храм, мирясвал ли си в устните и́ скитайки. Опитвал ли си …
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Преди да ме повика бе ме имал, не знам къде и как ме е видял, но даже подозирах, че и́ името ми, преди да ме дочака е познал. Измислил всичко – бъдещето, спомените. Пришил крила на бесния ми нрав. Отворил с ключ вратите на сезоните, да мога да беснея първа в тях. Заоблил всички …
Нечовешко е Боже, да съм човешки обикновена! При положение, че си създал света! При положение, че съществувам под носа ти! При положение – Любовта! При положение – равен със равен, / макар да не ми е дадено по живот /, задавам ти два въпроса ребром: Какво означава, че сме ЕДНО? При положение, че съм …
На мен ми беше рано да се влюбя, до степен на наивност правех грешки. Колосвах си небето с пеперуди, подготвях всичко – срещата ни, свещите. За него беше късно да се влюбва, играел хищних, дебнещ своя дивеч. С такива като мене се надувал, такива като мене правел смешни. На мен ми беше рано да …
На мен ми беше рано да се влюбя, везната ми отчиташе погрешно. Все още вярвах в принцове и приказки, до степен да не вярвам в нищо грешно. За него беше късно да се влюбва, пласира ме престъпно, като кражба. Погледна ме с безизразно неслучване, увисна с нещо смугло, че съм важна. Оказа се маскиран, …
Както писах на страница си във фейсбук тази сутрин, събудих се с мисъл за захаросани ябълки на клечка и оттогава не мога да спра да мисля за тях. Напомнят ми за детството и панаирите на село, когато дядо ме водеше в центъра и ми купуваше захаросани ябълки от натруфените до горе с лакомства и …
Вятърът е виновен, че съм ти бясна. Слънцето, дето цял ден се крие. Червилото, което си купих с аванса, ъгълът, преди да завие. Бримката на чорапа ми, клюкарките пред блока. Прогнозата на Чолаков по „БТВ” и няколко идиота. Оня, който целуваше онази, козирката над входа. Свекървата и баща ти, числеността на народа. Вятърът е …
Рей Бредбъри – Вино от глухарчета – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ Любовно писмо до едно детство… Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. …
Любов на Елиф Шафак – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ Това не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е съвременната история за романтичната …
Смърт, смъртчице! Курво, проклета! Колко струваш? Продажна ли си? Дай цена, ще ти купя сърцето, само моля те, си върви! Стига вече навред си мърсувала, ненаситна, разгонена кучко! Колко много мъже те имаха, колко майки кълняха те дружно. Не ти стигнаха! Нямаш насита! Блазни те да умират за тебе! Да им спира сърцето зáлудо. …
Часовете станаха есенни, чувствата – зимни, усилията невъзможни, любовта – ранима, сутрините нежелани, мечтите с бодли. Ръцете бесят, очите лъжат, градът опустя. Любовта с два куфара, тъжна, не искаше и да чува. Излезе куцукайки навън. – Моля те, Любов! – крещях през прозореца, като луда! – Аз още те мога! Любовта седна на ъгъла, …
Ни́е така сме измислени още с първия дъх, да обичаме силно, защото трябва в много любов да пребъдва светът, а пък черно и грозно е злото. Има много пътеки, но към Бог е една, изначална, навътре в сърцето. Наполовина е смърт – наполовина съдба, с вяра ражда Живот в Битието. Аз така съм измислена …
„Таласъмир Вампиров беше същество от отрицателен тип, според приказния регистър… „ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Цял живот Таласъмир беше като трън в пета и в държава от вампири той се вписваше едва. На фамилия прочута изявен – достоен член, в злост и пакост да пребъдва, пръв наследник – мисионер. …
„На Бали не е като да си кацнала насред Судан, без никаква представа какво ще правиш след това.”. „Бали е остров приблизително с размерите на Делауер и е популярна туристическа дестинация. Мястото се е самоорганизирало изцяло да ти помогне, на теб, западняка с кредитните карти, лесно да го обикаляш. Тук за щастие навсякъде говорят …
Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Меча услуга е прошката. Като се замисля колко мечи услуги съм направила, главата ме заболява. Даде ти мечката мед, после ръката ти ще иска да отхапе. Погалиш я – пак същото. Мястото на мечките е в гората. Пуснеш ли ги в дома си, ще овършеят. Нямат вина животинчетата, и те създания, ама в техните …
Първата стихосбирка на Маргало е вече факт. Всеки, който иска да притежава книгата, нека използва формата за контакт и ще получи екземпляр с личен автограф. За контакти: www.margalo-bg.com margalo-bg.com@gmail.com И страниците във фейсбук: „Маргало“ „Маргало Поезия“ „Поезията и Любовта“ Маргало Не ми показвай среден пръст, Съдба! Първо издание Редактор: Елена Иванова …
Прочетете повече „За книга с автограф: margalo.bg@gmail.com“
Тия дни ме хвана едно чувство за майсторичкане на разни нещица и сътворих няколко красотички, които силно ме усмихнаха. Хубаво е, когато без причина направиш нещо, пълно със смисъл и преливащо от причини да ощипеш деня по бузата. Пръстенчета за усмихнат ден 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ти, сине, някога ще разбереш, аз вярвай – няма за какво да ти прощавам. Убиец да си, наркоман – крадец, зад тебе ще застана. Обещавам! Не се кори, разбирам те. Нали за тебе всяка пропаст ще зазидам. Защото те обичам много! Спри! Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам… Сега ме отречи! Не …
Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли …
Тази година имах възможност да сбъдна още една своя голяма мечта – качих се на Рила и играх паневритмия. Имаше малки произшествия с катеренето, навехнати крачета и опасни ситуации – надвесени над скалите при изкачването, но усещането беше бездумно. Пожелавам го на всеки, който има порив да направи нещо такова! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Уморена от грижи, попрегърбена, тиха, зад вратата отчаяно гледа. На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита; наранена, отрудена, бледа. Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда; между пръсти държи малък кръст. Иска прошка от Господа, и очаква да зърне дъщеря си по селския път. А пък аз все не идвам, все си имам причини да …
Когато казах: Господи, прости! Той ми прости и взе от мен крилете си. Научих се – не всичко се лети, и заобичах лазейки нозете си. Пълзях и срещах диви зверове, насреща ми ръмжаха и скимтяха, Отново обвиних Баща си – те не са ми равни с нищо на Земята. Представям си – до сълзи …
Пловдивски университет „Паисии Хилендарски“ Маргало представя стихосбирката си „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ 29 май, 18.00ч., Централна университетска библиотека Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ако някой все още мисли, че може върху мен да играе и скача. Да пресмята какво ми е дал, или взела съм, да ми бъде без съдник палачът. Да пирува до късно, и да вдига купони на мегдана на моите страсти, а пък сутрин да спи – ни мирисал, ни ял, ни разбрал, че …
Не ми казвай, че съм единствена! Лъжа е… Лъгали са ме грешни и „праведни“. Клеха се с думи: „ЗАВИНАГИ“, а със сърце, вместо камък, с клетва ме стигнаха: „МИНАЛО СИ!“ Не ми казвай, че в мен си влюбен! Моля те! Имай милост! От „безнадеждно влюбени“, Бога ми, съм в немилост. Просто постой и не …
Стефан Дюлгеров седна на пейката под големия стар орех, посаден от бащата на жена му преди повече от сто години, измъкна от джоба си последната цигара и се разплака. Мразеше да плаче. Това не бе мъжка работа. Мъжка работа бе да грабнеш лопатата и да овършееш декарите земя под краката си и да ги …
Цялата визия на книгите на Маргало, включително рекламните материали – плакати, видеоклипове, фотоколажи, лого е дело на дизайнерска къща „MrLalevStyle“ , която извършва пълната гама услуги, свързани с издаването и рекламата: Дизайн на книги и предпечатна подготовка. Коригиране и стилово редактиране. Дизайн на рекламни плакати, флаери, визитки. Изработване на лого. За контакти: ТУК. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin