Един важен за сърцето ми мъж,
днес има рожден ден.
Вестник „СТРУМА“, 05 септември 2020
Етикет: моят уеб-дневник
Любимата ми реклама! Насладете се!
Няма по-невероятно усещане от това да срещнеш човек, който създава красота! Представям Ви реклама от Драго Шолев – голям български режисьор, с невероятно красив ум.
Сайтът на Драго Шолев:
http://www.dragosholev.com/
Кажи море, какво ще правиш цяла зима?
Ах, морето…
Моята огромна, съдбовна любов!
И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце.
Благодаря на всички приятели и любими хора, които ме спасиха през това лято, само те знаят какво и колко им струвах.
Благодаря Ви, че спасихте душата ми! За няколко мига, за няколко дни, за – до живот!
Море, чакай ме и след тази зима…
Моля те!!!
Обичам те!!!
Медитация – представяне
Моята невинна и рошава младост
Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно.
За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – силни, арогантни, водещи въображаеми битки, удряйки по масата „от смелост и мъжество“, пред старомодното момиче в мен, което гледа към вратата и чака принца – добър и благ, който може само да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща…
Рила 2017
Неа Парамос – Гърция 2017
Морето е най-голямата ми любов!
Всичко останало е след него..
Е, не всичко.
Освен онова, с което обичам да споделям морето – любимите на сърцето ми с любимото море в душата ми.
Това място стана мое.
Един ден, много скоро може да живея там…
2017 и Неа Парамос + Маргало and The LOVE!
Благоевград
Една слънчева среща с Диди
Няма как да не бъда щастлива, когато приятели пътуват километри разстояние за да ме видят и прегърнат. Вчера беше един от онези изпълнени с обич дни, в които някой просто така, уж случайно идва и ти засвидетелства доверието и обичта си.
Благодаря ти, Диди ! Ти винаги ще имаш специално място в сърцето ми!
За книга с автограф: margalo.bg@gmail.com
Първата стихосбирка на Маргало е вече факт.
Всеки, който иска да притежава книгата,
нека използва формата за контакт
и ще получи екземпляр с личен автограф.
За контакти:
www.margalo-bg.com
margalo-bg.com@gmail.com
И страниците във фейсбук:
Маргало
Не ми показвай
среден пръст, Съдба!
Първо издание
Редактор: Елена Иванова
Дизайн и предпечат: MrLalevStyle
Снимка корица: Екатерина Соловиева
Издателски код: 978-954-92581
Формат: 60х90/16
Печатни коли: 8.25
ISBN: 978-954-92581
Седемте рилски езера
Тази година имах възможност да сбъдна още една своя голяма мечта – качих се на Рила и играх паневритмия. Имаше малки произшествия с катеренето, навехнати крачета и опасни ситуации – надвесени над скалите при изкачването, но усещането беше бездумно. Пожелавам го на всеки, който има порив да направи нещо такова!
Рекламна фотосесия
С огромна благодарност към невероятната фотографка от Русе Валентина Петкова за професионалната и иновативна фотосесия.
Връзка с Валентина Петкова – ТУК.
Чудо
Има една църква в света…
Има една църква в света, която се намира на петте кьошета в София. Там лично на мен ми се случиха три от чудесата на живота ми! Църквата се казва: „Свети Георги Победоносец“. Ако имате път към София или живеете там, и минавате покрай прекрасното дворче на храма, отбийте се – няма да съжалявате, и моля Ви – запалете една свещичка за мен!
Благодаря Ви!
Ученическите ми години
Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще.
Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели.
Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен с възрастните ни родители, а ние – усмихнатите им и изпълнени с мечти деца сме разпиляни по белия свят. Тъжно, но факт.
За това ли мечтаехме…
