Смятаме за много по-нормална лъжата от истината. Най-честата лъжа, която сме възприели, като нещо хубаво е отговорът на въпроса „как си?“, да отговорим с „добре“, когато всъщност ни боли и изобщо не се чувстваме добре. Страх ни е да бъдем себе си, страхуваме се да свалим защитните си брони, да не би някой да ни …
Прочетете повече „Лъжите в нас“
Купих тази рокля в един студен ден.Един ден, от ония много студените, в който не разбираш от къде идва студът, от вън или от теб. И за да преживееш деня, си рисуваш слънце. Проваляш се, но не спираш, защото иначе сърцето ще изскочи от гърдите и ще те изостави, а то е последното, което не …
Прочетете повече „Роклята“
„И заживели щастливо“, новата книга на Мадлен Алгафари. Нещо, което много си струва. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Получих невероятен подарък от голямата българска художничка Поля Радева. Талантът и докосва сърцето ми. Благодаря ти, Поли! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Изпращам тази година с благодарност. Щастлива съм и благодарна, че съм жена. С моето женско сърце обичах. Обичах близките си, децата си, приятелите си, познати и непознати хора, които по един или друг начин ме докосваха. С моите женски ръце галих, стисках – пусках, милвах – удрях, перях, готвих, плетох – разплитах, рисувах, подреждах – …
Прочетете повече „На прага на Новата Година“
Има хора и хора. Любови и любови. Семейства и семейства. Затова никой съвет или мъдрост не работи при всички хора. Понеже са празници, добро се прокламира навсякъде. Всеки текст прелива от формули за добро, които от своя страна ще ни донесат добро и светът ще стане едно по-добро място. За съжаление обаче в …
Прочетете повече „Искаш ли ябълка?“
Подаръкът ми за Вас е скрит в иконата на фейсбук. ПОЖЕЛАВАМ ВИ СПОДЕЛЕНОСТ! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Септември е. Не го обичам. Крадец на мечти. И да ме упреквате – чувствам го. Влезе ли септември, започва играта „да играем на мечти“. Омагьосваме се, че чакаме Коледа, примерно… Ще е канела, печено, плетени чорапи, тиква. Ще купуваме подаръци, ще подреждаме дома и близките си, в опит за грижа. АЗ ОБИЧАМ МОРЕТО! Онова синьо …
Прочетете повече „Не те обичам, септември…“
Един важен за сърцето ми мъж, днес има рожден ден. Вестник „СТРУМА“, 05 септември 2020 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Няма по-невероятно усещане от това да срещнеш човек, който създава красота! Представям Ви реклама от Драго Шолев – голям български режисьор, с невероятно красив ум. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ах, морето… Моята огромна, съдбовна любов! И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце. Благодаря на …
Прочетете повече „Кажи море, какво ще правиш цяла зима?“
Видеоклипът е направен на тъмно, за да се слуша вечер, когато си почивате. Тези от Вас, които имат нужда от зрителен контакт, съм сложила снимка. P.S. Клипът е под снимката Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно. За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – …
Прочетете повече „Моята невинна и рошава младост“
Планината е магия. Магия, от която не мога и не искам да се откажа. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Морето е най-голямата ми любов! Всичко останало е след него.. Е, не всичко. Освен онова, с което обичам да споделям морето – любимите на сърцето ми с любимото море в душата ми. Това място стана мое. Един ден, много скоро може да живея там… 2017 и Неа Парамос + Маргало and The LOVE! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Прекарах почти една година от живота си в Благоевград, следвайки сърцето си. Там преживях много и най-различни емоции, прекрасни и не само, но накрая винаги Благоевград побеждава 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Няма как да не бъда щастлива, когато приятели пътуват километри разстояние за да ме видят и прегърнат. Вчера беше един от онези изпълнени с обич дни, в които някой просто така, уж случайно идва и ти засвидетелства доверието и обичта си. Благодаря ти, Диди ! Ти винаги ще имаш специално място в сърцето ми! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Току-що изгледах репортаж на БНТ, че се подобрявали още повече здравните грижи в града, в който съм в момента, и съм меко казано… няма да кажа бясна, ще използвам думата объркана. Преди 10 дни лежах в болницата тук. Ще спомена само, че нямаха памук, за да ми бият инжекциите. Нямаше дори одеяла. Предложиха ми …
Прочетете повече „Хипократова клетва“
Имате ли въпроси, колебаете ли се за нещо, директно ги отправяйте към него. Пробвах веднъж, затворих очи и му казах: „Ти си тялото нааа Боряна!” и коремът веднага ме преряза, а устните ми се изкривиха нагоре в някакво подобие на усмивка. Когато обаче му казах собственото си име, то козирува и нищо никъде не …
Прочетете повече „Тялото никога не лъже“
Честит празник, мила! Ти също си „виновна“ – да ни има! Не мога да ти посветя, стих 🙂 нито клип 🙂 Само сърце… Живот… Мечти… ЛЮБОВ! ОБИЧАМ ТЕ! Написа: Иван Лалев Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Както писах на страница си във фейсбук тази сутрин, събудих се с мисъл за захаросани ябълки на клечка и оттогава не мога да спра да мисля за тях. Напомнят ми за детството и панаирите на село, когато дядо ме водеше в центъра и ми купуваше захаросани ябълки от натруфените до горе с лакомства и …
Прочетете повече „Захаросани ябълки“
Първата стихосбирка на Маргало е вече факт. Всеки, който иска да притежава книгата, нека използва формата за контакт и ще получи екземпляр с личен автограф. За контакти: www.margalo-bg.com margalo-bg.com@gmail.com И страниците във фейсбук: „Маргало“ „Маргало Поезия“ „Поезията и Любовта“ Маргало Не ми показвай среден пръст, Съдба! Първо издание Редактор: Елена Иванова …
Прочетете повече „За книга с автограф: margalo.bg@gmail.com“
Тази година имах възможност да сбъдна още една своя голяма мечта – качих се на Рила и играх паневритмия. Имаше малки произшествия с катеренето, навехнати крачета и опасни ситуации – надвесени над скалите при изкачването, но усещането беше бездумно. Пожелавам го на всеки, който има порив да направи нещо такова! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане. Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала. /Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 / Та, …
Прочетете повече „Автобиография – с намигване :)“
С огромна благодарност към невероятната фотографка от Русе Валентина Петкова за професионалната и иновативна фотосесия. Връзка с Валентина Петкова – ТУК. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Ден, като ден – пък било то и рожден. Какво пък толкова. Когато навъртиш N-та брой години вече не ти пука, че в два през нощта си говориш и философстваш абсолютно безсмислено и неадекватно, предвид късния час, докато чукаш по клавишите. Много важно, че други използват предпоследната думичка в предното изречение за други цели …
Прочетете повече „Ч.Р.Д.“
Искам да споделя едно от моите големи чудеса. Дано донесе надежда и чудо на някоя от Вас, която жадува за такова чудо. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Има една църква в света, която се намира на петте кьошета в София. Там лично на мен ми се случиха три от чудесата на живота ми! Църквата се казва: „Свети Георги Победоносец“. Ако имате път към София или живеете там, и минавате покрай прекрасното дворче на храма, отбийте се – няма да съжалявате, и моля …
Прочетете повече „Има една църква в света…“
Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще. Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели. Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен …
Прочетете повече „Ученическите ми години“
Винаги съм мечтала да го направя. беше бездумно и незабравимо! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin