Смятаме за много по-нормална лъжата от истината. Най-честата лъжа, която сме възприели, като нещо хубаво е отговорът на въпроса „как си?“, да отговорим с „добре“, когато всъщност ни боли и изобщо не се чувстваме добре. Страх ни е да бъдем себе си, страхуваме се да свалим защитните си брони, да не би някой да ни нарани и да започне да боли още повече, но така се отказваме доброволно от нещо много важно, върху което се крепи животът – любовта, прегръдката, доброто, разбирането и помощта. Ужасяваме се да поискаме помощ, за да не ни помислят за слаби, когато всъщност наистина сме слаби и не можем да се справим сами. Защо, от какво се страхуваме наистина?
Толкова ли е страшно десет човека да ни отхвърлят и само един да ни прегърне, та приемаме варианта никой никога да не ни прегърне, само за да не ни наранят онези десет.
Ако живеем лъжейки, защо се молим за истинска обич, без лъжа? Може ли истината да покълне върху почва от лъжи?
Ако играем роли, кого всъщност ще обикне този, който ни обича?
Нас самите или ролята и не е ли очевадно, че ако сме излъгали отсрещния той няма да ни нарани след време, когато си тръгне или ни обвини, че сме го разочаровали, а ще сме се наранили самите ние, защото сме го излъгали и не сме му открили същността си.
Живеейки зад стени, а тъжащи за нещо, което е извън тях. То и да иска няма как да достигне до нас.
Обичам да изхвърлям неща, често в почивните дни си почивам, когато отворя гардероба или някой шкаф и започна да изхвърлям ненужни дрехи и вещи. Съвсем наистина в тези моменти се чувствам заредена, и усещам прилив на нови сили. Усещам как съм направила място за нов момент в своя живот, който предстои. Не важи ли този закон и за хората около нас. Ставаме, сваряваме си топла каничка с кафе и започваме да „изхвърляме“ застоялите и ненужни хора от живота си, вместо да ги държим сгънати по лавиците и да си спомняме времената, когато са ни радвали, а сега са само спомен, който ни навява тъга по нещо отминало. Мисля, че това е начинът за излизане от полето на криеницата в лъжа и бариерите, които сме си поставили.
Изхвърлете ненужните вещи и хора, те просто са от отминал сезон, отворете вратите на гардероба и шкафовете, за да се проветрят и мечтайте какво ново може да подредите там, което да ви носи радост в днешните дни.
Дори да купите някога нещо, което на следващия ден ще осъзнаете, че не е вашето – изхвърлете го или го подарете, няма лошо, но вероятността да прибавите към живота си цветове е голяма.
Пожелавам ви да не разглеждате спомени, а да правите място за нови моменти, и ако не сте добре, да отговорите на въпроса „как си?“ с „не съм добре“, защото все някой ще каже „мога ли да остана с теб?“.
