Септември влезе през нощта – заплакаха звездите.

морето силно изкрещя в лицето на вълните.

Една предадена сълза към дъното се втурна,

неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна.

 

От уплах кръглата Луна не искаше да гледа,

обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена.

Септември беше обещал по тъмно да не взема

душата тъжна на сълза, от лятото родена.

 

Септември беше обещал по тъмно да не идва,

когато с болка Любовта с морето „СБОГОМ“ взема,

когато малката сълза все още се надява –

последен шанс на зарантта, съдбата да й дава.

 

Да може нежно сутринта момчето да прегърне,

и във очите на жена след време да се върне.

Морето да е все така тъй влюбено в’ вълните,

а август да се е заклел във ВЕЧНОСТ на звездите.

Седеше точно срещу мен,

и се отразяваше тъгата ми в лицето му.

В кафенето зад нас нещо се случваше,

нещо, което не беше от това време.

Когато любовта гледа през рамото ти –

нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто.

„Келнер, сметката!“.

От там – до тъгата

разстоянието е: „Довиждане!“,

и следващото утро се превръща в илюзия.

Въпреки четирите посоки –

сезонът е: киша от есента.

Полудявайки

срещайки тъгата си в очите му –

посоките на света се размиват.

Шептиш за сбогом и хващаш ръката на облака,

и няма никакво значение накъде

щом животът се е събудил днес, забравяйките.

Седеше точно срещу мен,

и се отразяваше тъгата ми в лицето му,

а в сърцето му нещо се случваше,

нещо, което не беше от това време.

Само тогава ще те целуна,

само тогава ще те прегърна,

само тогава ще обещая,

тогава, тогава, тогава –

когато спре да е хладно,

когато пътищата са напред,

когато днес не е рано,

когато утре не е късно,

когато очите ме откриват

сред непознати очи,

за да съм жива,

да съм жива,

жива.

Някъде се ражда нежност,

някъде се ражда живот,

някъде се ражда любов.

А аз пия,

пия,

пия

на глътки тъга,

и не мога да скрия –

късно е.

Чуваш ли тишината?

Хладно е,

рано е,

твърде рано,

и толкова късно.

Една закъсняла, неразгадана жена,

може би очаква като теб

да погледне зад света,

а ти да си там, за пръв път навреме.

Само тогава,

само тогава,

тогава…