Стефи Стефанова
Аз няма да падна. Обичам калта, познавам я още от малка. Баща ми показваше често със власт, жена ли си – тъпчат те: „Мамка ти!“ Години облизвах от устните кал, а нощем болеше до фибра. Но аз се научих, смиря ли се, знам, един ден калта става глина. Прощавам ти. Нищо, че силно боли, …
Такава ме обичай – имаш само мене. Във този миг, във този час – Сега! С тъга не ме обличай – с обвинения. Прощавай ми, единствен Ти в света. Защото те обичам съм различна. Във този свят, на таз Земя – Во Век! Целувай и прегръщай безнадеждно. Боли те, но без мене – няма …
Вече бях там, където исках да бъда. Тази част от живота си наричам Съдба! В песъчинката малка се побира Всемира, а дъждът се налива в лоза. Не ми се иска да съм другаде – вече не! Сега ще си кажете: „Луда!“, но пред мен е повярвайте синьо небе, и съм Там, за където пътувах. …
Ех, силно момиче! На 20, на 40, на 62! Не ти ли преля от обичане, не се ли прегърби от мъже?! От пожълтели пердета и делници не ти ли присядат лъжите, и всички препили тръпки, и все да те плашат, и все да те дебнат, пияни човешки постъпки. Ех, силно момиче! С бумтящи в …
Всички жени, пропълзявали някога в дните ти,се молят, да не те мога.Молят се, да те боли.Да те боли точно от мене, да те ранявам точно аз.Всички жени, махали зад завоя на времето, за да ги видиш –сега са на крак.Сега са на крак и веят байраци.Сега палят огньове и развяват безбожно коси.Всички жени, пропълзявали някога …
Гуркия идийот са улюбил у мене. Пък ас куга била съм вярна, ич ни знам. То даже нощем дукът спъ съм ду кулене у локви, върлям къч и мажа с кал. На сляпата ниделя съм рудена. Ужасна – нивъспитана жина. Тя даже майка ми виднъш на мене ми речи: „Ша съ утрикъ! Брех! Ти …
Не ща да знам къде със любовта зачевали деца, и сте мечтали. От кой бакалин вземал си солта, пердетата във хола. Как те гали. Какво „до вечност“ си и́ обещал. Червени, руси, черни ли, косите и́ са. Във скута и́ намирал ли си храм, мирясвал ли си в устните и́ скитайки. Опитвал ли си …
Вятърът е виновен, че съм ти бясна. Слънцето, дето цял ден се крие. Червилото, което си купих с аванса, ъгълът, преди да завие. Бримката на чорапа ми, клюкарките пред блока. Прогнозата на Чолаков по „БТВ” и няколко идиота. Оня, който целуваше онази, козирката над входа. Свекървата и баща ти, числеността на народа. Вятърът е …
Смърт, смъртчице! Курво, проклета! Колко струваш? Продажна ли си? Дай цена, ще ти купя сърцето, само моля те, си върви! Стига вече навред си мърсувала, ненаситна, разгонена кучко! Колко много мъже те имаха, колко майки кълняха те дружно. Не ти стигнаха! Нямаш насита! Блазни те да умират за тебе! Да им спира сърцето зáлудо. …
Часовете станаха есенни, чувствата – зимни, усилията невъзможни, любовта – ранима, сутрините нежелани, мечтите с бодли. Ръцете бесят, очите лъжат, градът опустя. Любовта с два куфара, тъжна, не искаше и да чува. Излезе куцукайки навън. – Моля те, Любов! – крещях през прозореца, като луда! – Аз още те мога! Любовта седна на ъгъла, …
„Таласъмир Вампиров беше същество от отрицателен тип, според приказния регистър… „ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Цял живот Таласъмир беше като трън в пета и в държава от вампири той се вписваше едва. На фамилия прочута изявен – достоен член, в злост и пакост да пребъдва, пръв наследник – мисионер. …
Ако някой все още мисли, че може върху мен да играе и скача. Да пресмята какво ми е дал, или взела съм, да ми бъде без съдник палачът. Да пирува до късно, и да вдига купони на мегдана на моите страсти, а пък сутрин да спи – ни мирисал, ни ял, ни разбрал, че …
Не ми казвай, че съм единствена! Лъжа е… Лъгали са ме грешни и „праведни“. Клеха се с думи: „ЗАВИНАГИ“, а със сърце, вместо камък, с клетва ме стигнаха: „МИНАЛО СИ!“ Не ми казвай, че в мен си влюбен! Моля те! Имай милост! От „безнадеждно влюбени“, Бога ми, съм в немилост. Просто постой и не …
И те не заживели щастливо. Когато я срещнал бил влюбен в друга. Когато го срещнала била в развод. Той не търсил в нея съпругата, тя не търсила мъж, а живот. Укрепвали своя недъг взаимно. Той – влюбен в другата, не можел да спи. Тя робувала от възрастта на безсънието. И просто така – до …
Той си мисли, че съм му писана и везана, и на колана му, като кобур вися. Скимне ли му – вади пищова и стреля, но си няма ни най-малка представа как се люби жена. Той си няма представа, че зависи до Бога от мен. По сценарий ми дава най-невзрачната роля. Ей такива мъже са …
Ех, мое вътрешно предчувствие проклето, защо не вземеш да поспиш?! Вселената не иска във нозете си от черните ти мисли стих. Земята няма нужда от трагедия. Ех, глупав, женски, скръбен глас. Историята няма време да спре да се върти за нас. Подай ръка! Не им се обяснявай! Не им се кланяй! Кой ще заблудиш?! …
Аз съм само една устата принцеса. Непочтително още вярвам в приказки. Около мен няма и помен от рицар. На линеен метър бърборя глупости. Възможности: актуален талант за писане. С две думи: жаба объркала гьола. Винаги права! Дори в случаите, когато греша! Ям, обичам, не моля! Своенравна според когото и да било. В органическа хватка …
Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът разбра, замаскира сълзите им тайно. Без да искам видях, и отвлякох вниманието на света, уж случайно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Той дори не разбра, че след тази цигара, слагам края под фаса и тръгвам. – Аз Ви помня, Преструвки! Боже, как ме целувахте, изпод двете му устни прежурени. Той така си живя с мен – че и аз като другите, ям доматите с колци и лук; – Бях Ви вярно куче, другарю Влюбен, но …
Неудобна съм. Като камък в обувка на път. Не на място. И не робувам на очи, на човек, и на пук. Рядко чувам. Не съм за всяка дума слушател. Аз не съм отговор за всеки поздрав, нито цел за целта на „приятел“. Неудобна съм. И до непоправимост вярвам – често в края се крие …
Мълчейки се разделям. Знам, борба в сърцето ти съдбата води тежка. Когато се разделяш, при това с най-милото, дори смъртта е извор на надежда. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз за теб с годините си спорих. Те ме предизвикваха с коси от сняг. „Искаш още обич? Молим? Сори! Виж се – побеляваш, туй е знак. Ставаш смешна, колко си наивна! Средна възраст е това, девойко. Шах! Вече си четиридесетгодишна! Сещаш ли се за какво говорим? Мат!“ Докато съм жива ще оспорвам. Факт е, …
Обичаш ме? Добре. Перфектен мъж! Цветя си ми донесъл. Колко мило! Целуваш ме смутен. Проплаква дъжд. В Париж да бяхме, още по-красиво. В Париж е вечер, също като тук, навярно парижанки вино пият. Да сложим точка. Пролетният дъжд, наместо вино от Париж, ще ни опива. Не вярвам много в твоята игра. Обичай ме сега. …
На две педи, там-долу, под брадичката, нещо лепкаво и безнадеждно, с кални обувки оставя следи и очерня с боите си всичко. Чупи клони, прекършва и хули душата ми, като лош наемател руши ли руши, сякаш знае, че аз съм отчаян и тъжен мечтател, скача нагло отгоре ми, и ме троши. Аз усещам с ребрата …
Наподобяваше живот, а бе убийство, жестоко и подмолно, но пък името му красеше всяка къща и семейство, а долу – дъното му гнило. Наподобяваше небе, а бе пръстта, която в лобен ден очите ни замеряше, и с кал смъртта кръст черен слагаше на дните ни. Наподобяваше земята след потоп, а бе потопа нейн, преди …
Под прожектора на живота двамата с тебе мълчим. Дъжд прониза небето, пуши пура зад хълма комин. По гърба ми пъпли хлад, изведнъж става много студено. Постановката „Всеки у тях“, посвещавам я с обич на „Него“. Туш! Аплаузи! Под сцената – „Тя“, краят ясен, сюжетът – изтъркан. Даже нуждата от тъга ми се вижда ужасно …
Да бъдеш с мен е лудост. Забрави. Без мен да продължиш – жестока грешка. Останеш ли – до смърт ще ти горчи, на Марс да се изселиш ще е тежко. Проклинам те осъмнеш ли до мен. Заспиш ли сам – обречен си на гибел. Страданието ще ти стане фен, ако по пътя с мене …
Ти спиш… Навън отдавна мракът е насъщният, по вените му суша и тъма, проскърцва по стъклата с празни длани, и всичко е до болка тишина. Черупки с дъх на минало море, две птици със тъмата се насъскват. Години на студени брегове, ридаят в безтегловност и се пръсват. Ти спиш… а аз в тъмата търся …
Не ми се кълни във вярност! Клетви, псувни – до Бога! Нашата луда реалност нека да бъде тревогата. Нека ми е студено. Лято, уют – не искам. Стиска ми да е ялово, стига да ме поискаш. Даже в студа ще цъфна, като априлска вишна, после и да изсъхна, струва си колчем риска. Втръсна ми …
Какво от туй, че плаче вечерта, а пътищата никъде не стигат. Ще мине време, всичката тъга ще легне под земята ни красива. Сълзите всеки стрък ще напоят. Какво от туй, че майка горко стене, синът и́ щом го няма у дома. И майчините мъки са до време. И майчините грижи имат срок, когато без …
На животът ми тежкият кръст е изправен високо и гордо. На колене? Била съм веднъж, без проблеми ще лазя отново. Не ме плашат житейски борби. Аз за тях съм ушила байраци, и кръстосвам, надлъж и на шир, по студени и влажни биваци. Не ме спират зловещи очи, нито думи препречили пътя ми. Не ме …
Реална в нереален малък свят, а може би искрица сред незрящи. Различна сред безличните лица, или безлична сред нечуващо опасни. Специална в много простички неща, обикновена за „избраните“ от Бога. Безцветна за облечени в тъга, красива за обичните й хора. За повечето – някаква жена. В едно сърце обаче е ВСЕМИРЪТ. За всичкото е …
Прощавам на живота всичко днес! Страхът, обидите – снегът в косите, предателствата, болката – мигът злочест, тъгата, обвиненията и лъжите. Прощавам на живота точно днес! Във този миг, във този час – до края, защото въпреки – понякога, без чест да ме разпъваше на кръста – се разкая. Защото точно днес в света – …
На миналото тегля ножа и повече назад не се обръщам. Вината е единствено възможна, отстъпиш ли и́ хляба си насъщен. Делиш ли с нея залък, дом, постеля, душата ти до зъби ще линчува. Погледнеш ли я плахо ще поиска страхът ти да докосва и целува. Вината е вина, ако я помниш. Забравиш ли, простиш …
Походката ми лека и шармантна, извивам гръб – протягам нежно длан. Танцувам като мит от Казабланка, а всъщност съм пияна да не знам, кога събудих бури с дъждовете, опрели пистолет иззад врата ми. Кога подадоха на натиск коленете ми, дали спечелих всъщност като губих. Отпивам глътка в хватката и́ няма, последен опит правя да …
На две пресечки от сърцето си простенах: „Господи, прости!“ Задуха страх, а във небето ми започна да вали. Във пулса си се свих сама – държах се като луда. На две пресечки от дома треперех и не чувах. А после дълго – цяла нощ тъгата ме тешеше. Повярвах и́ – светът бе лош! Повярвах …
Понякога кожата ми не ме побира. Листите не ме преразказват. Очите не ме проглеждат. Понякога сама съм си в повече. Ръцете ме изпускат. Залезите онемяват. Устните криволичат. Тишината се самоубива. Понякога е обичане, но без мен… без утре, без теб, без завинаги. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз съм „силна“ и мога да те гледам в очите и лъжа. Да се правя на праведна, да прегръщам нощта, и да съдя. Ако паднеш в краката ми, мога с гняв да те смачкам на халос, и преди да си казал „О, спри!“ – да те върна в самото начало. Аз съм „силна“ и …
Чул си ме, Господи! Чул си ме, чул си ме! Чул си! Искам да дойда у Вас, да разкажа; на майка ти, на баща ти, на брат ти, във къщата ти, как поисках света и не ми го отказа. Как забравила дълг – спорих, вземах, не молих, не пророних „Прости“, дълго с хората спорих. …
Слушай любов, омръзна ми да се правя на Ева. Обличам си дънките, плюя ти на победата. Саждите под очите са ми природа втора. Кой те излъга, че гримове заради тебе ще сложа. Аз съм на епек костилка. Дреме ми за наследството ти! Евите да те коткат, мен ми отлепят подметките. Право седиш, криво мериш. …
Ако ме стегне шапката, ако залаят псета, ако ми видят сметката, ако горчи късметът, ако сладни отровата, ако грехът е манна, ако ме спъне летвата, ако е лоша карма… P.S. Ако е краят – да е красиво. Не го приемам, ако е сиво! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Псувах мрака в един коловоз, наранявах без дъх сетивата си. Крадох обичи, чувства – любов, междувременно гледах децата си. Много гари заплюх на инат, криех своята жалба за бягство. Измалява ли луд? Луда бях, и безчинствах с душата си бясно. Колко много пребити мечти във сърцето си връзвах на халос. Хора, улици, сгради – …
Не раздадох ли всички надежди – О, Господи?! Колко ризи кажи, ще ми вземеш… Колко дупки по пътя покрити със пясък си приготвил в света… Все за мене ли?! Колко хора ще плюят в лицето ми още… Колко още пищови в челото?! „Бяха малко“ – ще кажеш – „Можеш още и още!“ Не, не …
Няма грешни завои и пътеки зловещи – умовете си правят купони. Ако мислиш, че трябва да намериш сърцето си, просто тръгвай навсякъде с честност. Не обмисляй нещата. Зад решения скрити често пъти зимува смъртта, а животът подпрял се на камара от дрипи, зад завоя причаква страха. Няма писан закон как се случват нещата, всичко …
– Студено ми е! – каза зрънцето, когато се пропука пролетта. – О, аз за Теб – отвърна нежно Слънцето – ще сгрея със сърцето си света! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Едно обикновено момиче всяка сутрин усмихва деня. Храни гладните птици, адресира декември с писма. Трудно диша в нощта без любов, преподрежда кашони с мълчания. Полузаедност мрази. Протестира във „блог“, вярва лудо във феи с призвание. Не целува без план за завръщане, и зимува когато и скимне. Има залези в чекмеджето за рокли, пише стихове …
Заключих те в сърцето си, прости. До днес светът без теб с тъга горчеше. Надежда сладост ми донесе ти. Шепти мигът: Хей, всичко страшно „Беше!“ От днес дори небето ще мълчи. Дъждовните порои свършват. Сбогом! Тъгите са изплакани. Амин! Обичаш ме и всичко е съдбовно. И нищо, от което да боли. И нищо, от …
След поредната ужасна катастрофа, блъсната ми душа лежи безпомощна. На платформата на „Бърза помощ“, връщането към живот е пълно с болка. Във линейката със надпис: „За души“, дефибрират „адекватно“ и обдишват. – Няма да живея! – ми шепти. – По-добре да тръгвам, че ми писна! – Връщаме я – казват – към живот! Тия …
Една упорита любов не приемаше отказа ми да съществува и го мислеше сериозно – със сърцето си. Аз подадох молба и и́ казах: „Не струваш! Смешен, малък мираж. Не в небето ми!“ Бе рекорд – само няколко мига мълчание, след което със гръм ме заплю тишината и ми каза в очите: „Ти си луда, …
„Ако бръкна в контакта, дали косите ми ще светят и ще съм нощна лампа – за този, комуто преча?“ Михаил Белчев Дали ще спи спокойно някоя блудна съпруга, заплюла ме на кръста, като поредната луда. Дали мама ще ме намрази, ако и кажат „Грешна!“ и всички добри и важни, с „истината“ я посрещнат. Ако …
„Озъбих и се, защото знам, че те опазих от сто актриси“ Камелия Кондова Промъкнала се тайно тази нощ, вратата обикаляла – слухтяла. В ръцете ти съм спяла – за разкош, а тя те убеждавала! Раздялата… Не съм я чула. Крадла на мъже! Гримирана …
Любовта му не ми е по мярка – стяга ме шапката. Една клечка кибрит ми трябва, за да го пратя на финалната права. Давя го с чаша вино, преглъщам го с коняк, дразни ме неимоверно силно този арогантен и дързък хлапак. Понякога ме побърква до лудост – гневна съм и смъдя. Защо го обичам …
„Между нас само дъжд. Само дъжд… „ Маргарита Петкова Ти мълчиш ли, мълчиш, и мълчиш, в сиво крясък през мен преминава. Ах, защо ли безумно болиш, тази болка проплаква: „Раздяла!“ И без стон, и без дом, и без път, ние с теб се …
„– Ти мравка ли си, или какво? – Сигурно съм какво…“ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Вървеше мравчица насред града, бродирайки небето със земята. – Аз мравчица ли съм, или какво? – се питаше, закачайки цветята. Небето се почеса: „Мравка бе!“ Земята се замисли: „Не, не беше! Ако е мравка, можеше поне да …
Безгрижна птица, влюбена в деня, кръжеше над дървото меродавно. Бродираше небето със крила, свободния си дух и порив, жадно. Листата на дървото с много страст, дъгата във простора отразиха. Дърво и птица, в хармоничен танц, Земята със Небето просълзиха. Но стана есен… Хладни ветрове, оголиха премръзналите клони. Дървото се сниши, за векове, опря чело …
В дни като този намирам причини да разговарям с ръцете му. В сейф за любов заключвам отминали тръпки, и слушам сърцето си. Статус „Обичана!“ Влюбен ноември. Вън е студено, до бяло. Жизнени сокове буйстват в очите ми, и равносметка за „Цяло“. В дни като този говоря с мечтите му, и мисълта, че го има, …
И с чувствата повярвай е така; в несбъднатост загниват – погрозняват. Стоиш насреща им – таиш вина, но мирисът им даже отвращава. Не идва подходящ сезон за тях, теснеят бледи – гаснат и ръждясват. През зъби скърцат: „Помниш ли ме? Бях!“, с тъгата ферментират, и е ясно, че чувствата си имат също срок; премине …
Понякога е просто тишина, на допир плътна, с нож да я прережеш. Понякога е с мирис на тъга, до писък жълта, като плачещата есен. Понякога е дяволски жестока. Не рови с поглед, с черното закусва. Проводник е на гняв с безкрайна болка. Не чисти, не пере, и не прегръща. Понякога е битка за надмощие. …
Пречупвам тъмнината вместо теб и отразявам голото и тяло. През всяка сляпа нощ на зной и лед, сърцето ми ще свети в теб, до бяло. Мъгла ли е, покривам те с коси и път рисувам в твоите клепачи. Със дъх след мен върви през всички дни, не се вини, нарекла съм те Щастие. Share …
Ще се смея, когато мога. Сега ми се мълчи… Не ме молете, за бога! Сърцето си знае. Амин. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Трябва да бъде забранен, като цигарите в затворени помещения. Вреден е, и ми влияе на теглото. Дрехите ми миришат на Него. Сърцето ми е в зала „Пушачи“ а разумът в „Общ салон“. Междувременно откривам, че липсва на кожата ми. Обличам се все по-плътно, но абстиненцията е като грипен щам. Заразена съм… С Него. …
През куп се живея, през грош. Студени кафета, цигари. Един-два кошмара на нощ разкъсвам и гоня с фанфари. В 12 ребра чупя фас, заплашвам със смог, вместо въздух, разстрелвам ги в упор – от раз. Животът не е моя същност. Небето над тази Земя отдавна е с ниски тавани. Съдбата до днес не разбрах. …
Изгрев – за смет. Шепа обич – за сливи. Светло утре – за скрап; за душа – дреболии. Къшей хляб – за утайка. Поглед благ – шепа кал; за Любов – таратайка; и очи – за скандал. Две сърца със искри – срещу ялови думи. Цял Живот – за пари; и мечти – срещу …
Такава сила има Господи, край мен! А аз съм слабост в поглед на момиче. Мощта е в атома на всеки ден, в зародиш още знае да обича. Една прашинка нежност ще се пръсне и ще взриви простора между нас. Вселената във заедност ще сбъдне, на мойта слабост, Ти да си компас. …
– След сто години пак ли ще съм твоя, а ти, кръвта във моето сърце? – И пясъчните кули ще се молят, да ги помилват двете ми ръце! След сто години пак ще те намирам. Дори и в повече. По-истинска от днес, а ти ще си искрата във момичето, открило извор в своето небе. …
Не винаги е време за поезия, било е време на войни, на тъмно минало и на агресия, на много страшни рани и вини. Най-дългите ми нощи са белязани, а аз стоях зад тънките стъкла, в най-тихите контури на душата си се молех силно: „Господи, ела!“ И Той дойде – очакван, с гръм и трясък, …
Споделяне Прелистват птици синьото небеи хладна есен взорът му вещае.Септември е, порядъчно смутен,опитва на любов да си играем. Остана юли някъде на юг,морето с него дълго се сбогува.Септември е, студен и малко луд,докосва ме по мъжки и флиртува. Но в мен е есен, тихи ветровенадиплят пожълтелите ми вопли.Септември е, докосва ме студен,целува ме с …
По пътечката тясна, дето свива към нас, мойта майчица клета ме изпрати в тоз’ час. Притаена и бледа, до чемшира в страни, аз видях как безгласно думи тежки реди. А баща ми, горкият, както винаги строг, се прекръсти полека и въздъхна: „Живот!“ Даже котките двете днес не мъркаха в хор, а се свиха безмълвни …
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене – такъв безнадежден глупак. Морето не е до колене, ми казваха. – Да бе! – и цопвах до шията още! И пак! На всичко отгоре – не всичко тече! О, Боже, не вярвам в такива ти драми. Тече! Ще тече! И ставах море! Брегът ме заплюваше с …
Ще те викам – не ме слушай! Ще те моля – не ми прощавай! Всички тайни в света ще науча – да те имам. Но единствено мен не дарявай до смърт с любовта си. Остани си безкрайна – незрима надежда на дните ми, за да могат до последния дъх да те търсят очите ми. …
Ти защо ми се сърдиш? Недей. Виж – сърцето не иска да знае. То се врича в един хубав ден и обича до всичко – до края. Аз опитах, повярвай, веднъж, седнах кротко, реших да му кажа: – Слушай мило, той е истински мъж, но към нас е студен и нехае. Тъй говорих му …
Биеш в гърдите, Сърце! Блъскаш, крещиш, силно виеш. Знаеш едно, че и две – нощем в съня ми се криеш. Уж нямаш глас и лице, а си до болка познато. Уж нямаш дъх и ръце, а ме болиш грубовато. Кой те забрави, Сърце? В ляво – в гърдите ми клети. Как не заспа миг …
Притрябвали ми нежните му пръсти и страстните му устни, и сърце. Защо ми е горещото му утре, очите му, зениците – небе. Притрябвала ми е зората с него, изгряла между златните коси. Не ми е нужна топлата му тленност, не ми е нужен той дори, не ми. Какво като ръцете не прегръщат, и в …
„Не знае със какво ме е заслужил. И аз не знам защо ме е избрал. Знам само, че е много, много тъжен. Най-тъжният от всички на света. И мисля, не той трябва да ме пази. Как би опазил мен от мен?“ caribiana Ти, Господи, не си ли изморен, не ти ли идва в повече …
Какво искаш, Любов? Защо си дошла… Изглеждаш тъй малка, самотна. Заключих вратата, изхвърлих ключа, жената е вече сиротна. Съвсем онемя… Не бива така, навярно си скитала дълго, преди у дома да се върнеш в нощта, от прага ме гледаш безмълвно. Какво да ти дам… След тоз’ ураган до кокал съм гола и жалка. Остана …
Отричах се от себе си сто пъти, молитвите изобщо не помогнаха. Очакването смисъла размъти, сърцето с бяс крещеше: „Стига толкова!“ Обяви пусках сутрин във очите си, надявах се все някой да прогледне. Притичвах след забързаните влакове, превръщах пеперудите във стенни. Хормоните си хранех с шоколад, изнудвах щастието да се приближи. Обрати резки не направих. …
Дай ми една причина да не те обичам! Лош си? Така е… Деветдесет и девет пъти да си лош, една идея да е само добротата, заради прашинката добро, за тебе девет планини прескачам, и оттатък. Дай ми една причина да не съм твоя! Ти не си само мой? Така е… Но на фона на …
Люби ти казвам! Знам! Мълчи! Не питай! Косата разпусни ми, устни впий. Препуска времето, предател жалък! Люби сега ти казвам! После пий… Защо ме гледаш като неизвестно?! Каква ти съвест?! Точно в този миг? Люби Сега и Тук! Не ми отказвай, а утре ще си нейният съпруг! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Говори ми се… С теб ми се говори, а знаеш, че обичам да мълча, но тази нощ е толкова разголена и тихото ранява и плътта. Секундите са сграбчили небето ми, под него – обетована земя, крещят за помощ даже ветровете ми и суша е целунала пръстта. Навсякъде потънало е в мрак, животът е борба …
Преминах през живота ти, като бакшиш оставен след пиянска нощ във кръчма. Горчи ми. И е тежко. И болиш, при мен отдавна нищо не те връща. Богатство наследено с тото фиш, съдбата го стоварва, като бреме. Отнема го. Печално. И мълчиш, а погледът от празното студен е. Мечтаех да ти бъда небеса, в очите …
Аз съм мъжко момиче. Мога в нощите да си легна сама. Под дъжда много често съм тичала с пълни чанти и мокри крака. Аз съм мъжко момиче, не отричам. Боря всеки ден, смело с гърди. Милиметри, минути, години, всяка битка обстрелвам с очи. Аз съм мъжко момиче, за Бога! И вратите отварям със крак, …
Остарявам ли, или червейче някакво ме човърка отвътре с финес. Изморява ме вятърът, пуша повече, и изобщо не мигнах нощес. Сняг в косите ми май навалял е, а е март. Боже мили, че как ще вали осмомартенски! Няма начин! Пролетта идва гола, с’замах. Не, не бива по-нежна от мене и по-чакана да е тя. …
За обичане съм трудна. За галене – въглен изгарящ. За преглъщане съм хапка твърда. За очите ти слепота вездесъща. За къщата ти съм нежелана невеста. За децата ти – мащеха. За мечтите ти черна котка. За сърцето – отрова хапеща. За живота ти разпятие. За щастието ти прокоба. За нощите – черно проклятие. За …
Счупих се пред душата ти преди да отпътуваш. Миг ли нямах – да те издишам, небе ли – да излетя. P.S. Всяка прилика с действителни лица е случайна. Не ме събирай – боля! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Щастие мое, де си се скрило, палаво малко дете. Миличко мое, щастливо, идвай си вече момче. Тази игра ми омръзна, жмичката ме измори. Някак си май ми е тъжно, търся те мое, с очи. Хайде излизай, не бива с мен да играеш така. Колко години, ревниво, аз ти протягах ръка. Даже усещах дъха ти, …
„обяснявяла съм се на любовта в любов” Not another poem Обяснявала съм се на Любовта с какво ли не… със песни, със цветя, на чаша бира. Примамвала съм я с любов – кафе, с раздели съм я плашила, с усмивка мила. Пресичах все за нея през Всемира, чорапите и гладех – ревност пих, от …
Има мигове пълни с очи. Има мигове толкова топли. Има мигове, като лъчи. Има мигове празни, сиротни. Има мигове – през глава. Има мигове зверски красиви. Има мигове на лъжа. Има мигове много щастливи. Има мигове, като море. Има мигове лесни и прости. Има мигове – синьо небе. Има мигове грозни и пошли. Има …
Когато теб те няма ми личи. Излизам от съня си много тъжна. Отварям ти да влезеш, но уви – вината някак страшна ме прегръща. Ледът не топли, знаех от преди. Виновно ли е времето, което във две ръце неистово мълчи – строшило лятото фриволно на сърцето ми. В зениците, където обещания преди да се …
Любовта ми към него ме изпълваше с чувство, от което ми ставаше лошо, и което изобщо не тръгваше мълком, а крещеше в лицето ми пошло. Из окопите тихо се криех с нагласата да отмине и след него да дойде обичта, за която бях чела във книгите, да ме грабне и от там да ме …
Квит сме. Мислено те разкъсах на парчета. Сега съм добре. Твоето малко момиче те преживя. Или поне… Няма проблем. Той – проблемът, го пратих по дяволите заедно с теб. Вече съм синьо безвремие, като небето и гларусите. Или поне… Не, не те мразя. Мразех те преди. Тогава – преди да те накажа с гневните …
Тя е просто момиче до костите. Скоро стана на 33. Той – Тарзан от самотен остров, а е всъщност монтьор на коли. Тя – принцесата на квартала със баща пенсионер. Той – Магистър по образование и живее във „Младост 2“. Тя – екс кралица на бала. Той – несретникът с онази бракма. Помежду им …
Рошат мигове върховете на миглите, поздравява ги тихо сълза. Преброени са. Все е в повече миналото, остарявам ли, или идва нощта. Чупя в тъмното спомени, светят плахо побелели коси. Все е в повече сивото, остарявам, или боли. Забранени молитви се припяват безлюбни, Бог отдавна съм аз и не сбъдвам мечти. Все е в повече …
Той постоянно измисляше стълби. Виждаше вълшебни неща. Очите му грееха. Миришеше на трева. Маскираше се като лятото. Плуваше с ято риби. Предвкусваше неочакваното и се научи да свири. Той постоянно чертаеше стълби. Рисуваше си крила. Усещах с гърдите си пулса му. Ваяше чудеса. Говореше на звездите. Приспиваше вечерта. Обичаха го и птиците, подаряваше им …
Изгубена във тъмната гора, Алиса се изплаши и проплака. Бе тръгнала нанякъде сама, през девет планини, че и оттатък. Подгонена от сянка – презглава, видя как люби се луната със небето, и стегна се в гърдите и една позната и ужасна болка – в ляво при сърцето. А сянката след дирите и с вой …
Потопи се целия в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката, но ще носиш по-голяма – тяхната. Виж луната, пълна с обещания, ще те приютят, ще те омаят, в чужди стихове ще се промъкнат, с чужди думи ще те приласкаят. Със наздравици за лудост и за вихри, с …
Не ме разпитвай. Как да обясня, че в три секунди просто всичко свърши. На практика – без никаква следа, но времето издаде те бездумно. Очите ти и този SMS – за три секунди кратки ни разстреля. Доказването е въпрос на чест, а тя не ми остана. Тръгвай… С нея. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
По ред на номерата моят страх очакваше достатъчна причина, да бъде по-безстрашен и корав, така и не разбра, че ме задмина. Деветият ми страх сниши глава, а седмият брутално се изкиска: – И шестият се криеше така! – Иди си! Не усещаш ли? Не иска! Та тя е по-различна и от мен. Дошло е …
Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча… ще помечтая… няма да ти кажа: „Всичко знам!“ Ще преглътна мъжки, и на края, ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден само мойте нежно ти си пил. Нейните …
Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих мравките дето живееха в двора ми с труд и със чест. Всяка истина гръмнах от упор с ръцете си „праведни“. Шиех черно в черницата и я кастрих преди да роди. Бяла птица опита да литне …
Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? Усещам те… Чуй ме, ЕЛА! Ще те гушна! Дишаш тежко… Разнежва ме това стенание… Обожавам мъжкото в теб заклинание, обещанието, че в мен безбрежен ще се потопиш, толкова тих – толкова нежен. Ти ще тръгнеш …