Причина

  Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих мравките дето живееха в двора ми с труд и със чест. Всяка истина гръмнах от упор с ръцете си „праведни“. Шиех черно в черницата и я кастрих преди да роди. Бяла птица опита да литне …

Среднощно обаждане

  Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? Усещам те… Чуй ме, ЕЛА! Ще те гушна! Дишаш тежко… Разнежва ме това стенание… Обожавам мъжкото в теб заклинание, обещанието, че в мен безбрежен ще се потопиш, толкова тих – толкова нежен. Ти ще тръгнеш …

Любов, а не война!

  Телата ни се помиряваха дълго. Телата ни се помиряваха мълком. На ръбът на Вселената си обявихме война. Тишината тежеше неистово. Тишината горчеше от истини. На арената, вместо шпаги, кръстосахме сърца. Очите ти ме изгаряха като в Содом. Очите ми те погребваха като в Гомор. За да дишам трябваше да те изкрещя. Ръцете ти ми …

Не съжалявам

  Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво, но от душа, и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си. От себе си не се отричам, и в тъма намирам пътищата към олтарът си. Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта, в любов отдала се на озверели хищници, щом капчица живот съм им преляла, и така …

След утре

  „Нямало време“ – ми каза, а сме се правили на деца. След утре години ще вехнат в забрава, телата ще стенат в печал. „Нямало време“ – все още ме следва гласът му след оня съдбовен, последен завой, а Бога ми тъй се надявах да чуя: „Любима, след утре аз пак ще съм твой“. Share …

Намерил я е…

  Намерил я е значи, тъй дочух, и бил щастлив, усмихнат, и я гледал в очите много влюбен. Даже чух, че мислил за деца и дом със нея. Дори със майка си разбрах я запознал. Вечеряли навън – били приятелки, харесала я много. За снаха и сватба се говорело през лятото. Живеели на същия адрес, …

За кой ли път

  За кой ли път опитах да обичам друг, да те забравя. Бог ми е свидетел. Целувах с жар. Дори веднъж помислих, че е Той… не ми олекнаха дори нозете. За кой ли път опитах да се любя с плам, с душа, да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел, как сутрините идваха с …