MARGALO
Рошат мигове върховете на миглите, поздравява ги тихо сълза. Преброени са. Все е в повече миналото, остарявам ли, или идва нощта. Чупя в тъмното спомени, светят плахо побелели коси. Все е в повече сивото, остарявам, или боли. Забранени молитви се припяват безлюбни, Бог отдавна съм аз и не сбъдвам мечти. Все е в повече …
Той постоянно измисляше стълби. Виждаше вълшебни неща. Очите му грееха. Миришеше на трева. Маскираше се като лятото. Плуваше с ято риби. Предвкусваше неочакваното и се научи да свири. Той постоянно чертаеше стълби. Рисуваше си крила. Усещах с гърдите си пулса му. Ваяше чудеса. Говореше на звездите. Приспиваше вечерта. Обичаха го и птиците, подаряваше им …
Изгубена във тъмната гора, Алиса се изплаши и проплака. Бе тръгнала нанякъде сама, през девет планини, че и оттатък. Подгонена от сянка – презглава, видя как люби се луната със небето, и стегна се в гърдите и една позната и ужасна болка – в ляво при сърцето. А сянката след дирите и с вой …
Потопи се целия в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката, но ще носиш по-голяма – тяхната. Виж луната, пълна с обещания, ще те приютят, ще те омаят, в чужди стихове ще се промъкнат, с чужди думи ще те приласкаят. Със наздравици за лудост и за вихри, с …
Не ме разпитвай. Как да обясня, че в три секунди просто всичко свърши. На практика – без никаква следа, но времето издаде те бездумно. Очите ти и този SMS – за три секунди кратки ни разстреля. Доказването е въпрос на чест, а тя не ми остана. Тръгвай… С нея. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
По ред на номерата моят страх очакваше достатъчна причина, да бъде по-безстрашен и корав, така и не разбра, че ме задмина. Деветият ми страх сниши глава, а седмият брутално се изкиска: – И шестият се криеше така! – Иди си! Не усещаш ли? Не иска! Та тя е по-различна и от мен. Дошло е …
Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча… ще помечтая… няма да ти кажа: „Всичко знам!“ Ще преглътна мъжки, и на края, ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден само мойте нежно ти си пил. Нейните …
