По ред на номерата моят страх
очакваше достатъчна причина,
да бъде по-безстрашен и корав,
така и не разбра, че ме задмина.
Деветият ми страх сниши глава,
а седмият брутално се изкиска:
– И шестият се криеше така!
– Иди си! Не усещаш ли? Не иска!
Та тя е по-различна и от мен.
Дошло е време вече да си ходим,
на мен ми втръсна да съм като теб.
Не я плаши, не става.
Да отложим!
