Повярвай ми – да бъда непозната
и в сянката ми да пълзят мъгли
е по – добре отколкото съдбата ти
със мен да преплете в нощта коси.
Уверен си, че туй е за начало
добра поличба – хубав Божи знак,
но аз усещам – зимата е в бяло
и в спомени се топли между нас.
Тъче живота всеки ден безкраен,
във нишките заплита ни с финес,
пробужда ни във мислите нехаен,
един копнеж – промъкнал се нощес.
В сърцата ни играе с пеперуди
рисува образи – довършва ги във стих,
при мен те води – иска да ме любиш
и после те разкъсва, като вик.
Жадувай ме прекрасна – като манна,
обичай ме – като единствен миг,
помни ме все така – жена събрала
надеждите ти – за да ги роди.
Защото през годините научих,
че колкото и силно да боли,
една жена не може да отключи
заключено сърце. Ключът си Ти!
Непозната
Маргало
Share